31 янв. 2019 г., 09:19

 Прóсти или простѝ?! 

  Проза » Рассказы
849 8 26
Произведение от няколко части
3 мин за четене

» следваща част...

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Гале за посещението !
  • Хубав разказ! Завладя ме!
  • Елиии... благодаря ти!!!
  • Хареса ми! Има такива родители! А после децата били виновни!
  • Бени, знаеш, благодаря ти , че прочете и постави в “любими“!
  • На един дъх го изчетох, Руми!...
  • Петенце, благодаря ти! Ама много, много!!!
  • Много ми хареса,жалко че не сме научини да прощаваме в днешно време!
  • Благодаря, че се спря, прочете и постави този въпрос, Гавраил! И аз се питам това въпреки, че се досещам за причината!
  • А можеше да се случи нещо много по страшно.Дали нашата чувствителност не е загрубяла?
  • Ох Наде , вече плача от радост и благодарност! За мен всички вие тук сте велики! Благодаря, че не отминавате безмълвно страничката ми!
  • Грешките на младоста, конфликтът между поколенията... и преглъщаш, за да можеш да продължиш. Жалко, че помъдряването идва когато вече сме минали през всичките житейски "прости", тъжно... мн добре написано! Аз ти благодаря! 🌻 🌺🌻
  • Благодаря, че се отби на моята страничка,Станислава! Благодаря ти!
  • Най-трудно е да си простиш собствената глупост!
  • Благодаря ти Кети, че не отмина мълчешком!
  • Трудно се прощава... точно за нещо подобно!
  • Хриси, благодаря ти мнооого!
  • Благодаря Стойчо, за коментара!
  • Благодаря за коментара ти, Стойчо!
  • Този наш неразбран свят, който препуска галоп по инерция...
  • И аз благодаря за хубавия разказ!
    За спирането обаче не сте права - не съм се спирал изобщо, ами го прочетох в движение и то в трамвая. И не само, че го прочетох в трамвая, ами го прочетох на глас по радио-уредбата от кабинката на ватмана, а той горкият - като го чу, взе че се просълзи и слезе да си утешава мъката с греяна ракийца в шкембеджийницата на "Красно село". Добре, че жената от първата седалка е била на курсове за категория "Т" в СД" Градски транспорт" на времето, та сега тя кара тарамбуката, а аз отивам до тях, за да оставя на мъжа ѝ торбите със зарзавата, който беше напазарила на "Женския пазар".
    Хай сполай Ви и да пишете още!
  • Младене, благодаря!
  • Благодаря Спиро, че спря и прочете! Благодаря и за коментара!
  • Благодаря, Петър! И аз това избирам, но Иглика...ще видим!
  • Тъжно... Много тъжно е даже, защото това не е само сюжет в този хубав разказ, а гадна и реална действителност. Ние сме лоши, защото сме забравили кои сме и защо сме на този свят. Ние сме лоши, гнусни и прости, защото създаваме джунглата на пазарнизма със своята алчна самовглъбеност. ОзверЯхме в стремежа си да оцеляваме, газейки върху съдбите на по-слабите! Анатема!
    Толкова сме прости, че нямаме очи да поискаме да ни се прости за простотията ни!
    ...
    Разтърсваща творба! Браво!
  • Аз избирам прости́.
Предложения
: ??:??