Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е скривала, когато всичко в нас е накъсано и на хиляди парчета, как ни е приютявала, когато сме сами. Модерните неща по чужда мярка, ни отдалечават от самите нас, правят ни безволеви и примирени и накрая...оставаме голи пред съвестта си, пред себе си и пред голата истина. Единствено истината, никога няма да се присмее на тази наша голота, а дори напротив - ще върне като топла наметка тази наша кожа, която доброволно сме захвърлили някога. Тогава, познатата топлина, ще ни насълзи и разтърси, а дрехите, които не са по мярка за душата ни, ще се превърнат в прах...
Кирето, 12.11.2018 г. Бургас
Понякога лошите мисли в главата на човека, приличат на глутница вражески подводници, които дебнат, да торп ...