Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...

07.11.2018 г.

Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...

07.11.2018 г.

Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е скривала, когато всичко в нас е накъсано и на хиляди парчета, как ни е приютявала, когато сме сами. Модерните неща по чужда мярка, ни отдалечават от самите нас, правят ни безволеви и примирени и накрая...оставаме голи пред съвестта си, пред себе си и пред голата истина. Единствено истината, никога няма да се присмее на тази наша голота, а дори напротив - ще върне като топла наметка тази наша кожа, която доброволно сме захвърлили някога. Тогава, познатата топлина, ще ни насълзи и разтърси, а дрехите, които не са по мярка за душата ни, ще се превърнат в прах...
Кирето, 12.11.2018 г. Бургас

Понякога лошите мисли в главата на човека, приличат на глутница вражески подводници, които дебнат, да торпилират всеки кораб, който носи полезен товар, който е натоварен с радост, със щастливи мигове, или с красиви спомени. И ако искаш, в твоя житейски океан, да царят мир, сигурност и спокойствие, трябва всячески да се бориш срещу това притаено зло и да ги унищожаваш една по една. Иначе, на дъното ще се окажеш и самият ти...
Кирето, 12.11.2018 г. Бургас

Най-ефикасното бойно изкуство е Мисълта. Тя може с лекота, да парира всеки удар, насочен срещу теб, може да убива, може да лекува, може да спаси живот, или да прати някого в забвение за вечни времена...
Мисълта е нещо, което можеш да моделираш, да му придаваш форма, да я изпращаш дори в най-недостъпни, или отдалечени места. Тя е живо същество и макар да няма плът и кръв като теб, тя е част от теб и без нея, ти си просто един ходещ хуманоид.
Нейните умения са несравними дори с уменията на най-ловкия и обучен боец. И ако си повярваш, че краката и ръцете ти, са по-бързи от Мисълта, то, ти вече си мъртъв...
Кирето, 12.11.2018г. Бургас

Повече светлина ще имате, ако си свалите черната превръзка от очите, която сте изтъкали сами от: съмнения, от недоверие, от завист и гняв, от болка по изгубени материални нещица, от липса на търпение и от лъжи.
Колкото по-плътна превръзка сте си сложили, толкова по-голяма е опасността, да ослепеете на мига. И колкото повече вяра в нещо добро, в нещо красиво и нежно, сте съхранили, толкова по-красива ще е Светлината навън и тази - вътре във вас...Ще гали очите ви и ще разберете колко хубав е Светът без омраза, без завист и без поквара...
Кирето, 12.11.2018 г., Бургас

В гората от проблеми преобладават наглите чакали и вежливите лосове. Не знам кои са по-вредни...

12.11.2018 г.

Разбрах, че имам шесто чувство, когато първите пет си тръгнаха...

12.11.2018 г.

СЪВРЕМЕННО РЕЛИГИОЗНО ХАЙКУ

Иконите започнаха да плачат.
Конденз по монитора.
Преинсталирах чувствата си.

13.11.2018 г.

Уча се от грешките си, но и те се учат от мен и напоследък стават все по-изобретателни.

13.11.2018 г.

ЛЕТЯЩИЯТ БЯЛ ПЛАТНОХОД
Мечтата прилича на хартиен макет на Щастието. Той непрекъснато търпи промени, прекроявания, пребоядисване, а най-често – бива хвърлен в огъня и всичко започва отначало. След дълго умуване и нови поправки и този макет бива забравен, но помилван и оставен в забвение някъде на тавана.
След години, когато човек реши да почисти къщата си / разбирай главата си /, намира купища макети – изоставени, недовършени и самотни. Тогава, със страшна сила, го блъсва носталгията по времената, когато е можел да твори, да създава и да прави промени. Ала вече е късно. Всички макети на Щастието, са вече безполезни и изглеждат тъжни, самотни и смешни. И най-страшното е, че къщата е някак празна и студена, защото вече сме големи и не ни е позволено, да се връщаме към детските, или към младежките си занимания. Но пък е топличко все пак, да вземеш отново лепилата, ножичката и хартията и да започнеш със същия плам, да твориш и да гледаш как изпод ръцете, които все още не са изгубили от сръчността си, излиза един красив и наперен бял платноход. И той, както едно време, е готов да отплува към неизвестни земи, да срещне добри и честни хора.
И когато наближи бреговете на Щастието, вътрешно в себе си, да се провикнеш: „Земя на хоризонта!”
Кирето, 14.11.2018 г., Бургас