"В едно - не твое време - да бъдеш, който си" 

Едуард Къмингс

"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления и тем подобни. Бедният човек се чувстваше богат, защото за първи път той можеше да си купи месо. Интересно...

Всъщност не толкова. В днешно време през месец се случваше да отворят нов магазин в града и през месец "стадото" хора беше подкарвано от "кучетата" реклами и "овчарят" телевизор към "невероятно" евтините бири, хляб, зрелища и тем подобни. 

Всеки си проправяше път с псувни и викове, понякога и юмруци, и когато стигнеше най-накрая желания щанд, осъзнаваше безсмислието на всичко. В крайна сметка щандът беше опразнен. Ужас...

Но това не е само проявлението на еднаквостта. Хората в днешно време са еднакви. Въпреки че минаха тридесет години от падането на комунизма, се постигна това желано равенство. Единствената разлика е, че тук хората сами се контролират. Тук хората тръгват по течението и биват отнасяни от него. Но защо успява този наш "модерен" комунизъм? Защото ние си го създаваме. Разбирате ли? Той не ни се налага от управниците... Интересно, наистина интересно...

Но откъде-накъде аз ще съм този, който трябва да мисли различно. Що пък аз да казвам кое как е и защо е... Ами, виждате ли, аз, като министър на икономиката, трябва да ви покажа как да контролирате. Трябва да ви кажа колко е вредна различността и как хората да обичат еднаквостта. Защото ВИЕ сте бъдещето. Вие сте тези, които се престрашиха да не бъдат част от стадото, а част от овчарите..."

Всички присъстващи го аплодираха. Всички се въодушевиха. Защо? Ами още не бяха осъзнали, че и те са стадо. Стадо от овчари...