Прозрачен затвор

Част10

   Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше но дъжда се бе поукротил малко, защото валеше много слабо. Долу пред хижата виждаше хора, които се качаха на колите си явно да се прибират. Деня бе почти приключил. Те бяха изкарали един хубав, макар и дъждовен ден. Когато се обърна библиотеката бе отново залепена за другата прозрачна стена. Кольо се приближи със чашата сок в ръка и веднага взе една книга. „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг. Тази книга я беше чел когато беше още дете. Бе гледал след това и филма, но той не бе успял да го докосне толкова колкото самата книга. Кольо допи сока, върна чашата на масата и гледайки масата вървеше назад към удобния фотьойл. За миг отклони поглед докато сядаше на меката мебел и масата я нямаше. Господи, как го правеха? Кольо се настани удобно и започна да чете. Прочете първите няколко страници, но усети, че от гроздето му се приходи до тоалетна. Изтръпна! Какво ли се беше случило с Бай Георги? Врата бе светнала със зеления си надпис WC. И Кольо се запъти натам. Натисна дръжката и попадна в съвсем различна тоалетна. Тази бе изцяло с розови плочки. Тавана и той бе розов. Той се запъти към тоалетните банки, те отново бяха две, като Кольо имаше достъп до по-близката. Свърши си работа и излезе. Изми ръцете и лицето си. Загледа се в огледалото, да все по-блед ставаше. Това го върна към по-ранните му мисли, дали не бе мъртъв?  В този момент взе да скача и да маха с ръце. После направи два-три клека и се задъха. Жив беше, уморяваше се! Тръгна да излиза и от другата страна някой направо нахлу във втората банка. Кольо пусна водата на чешмата и почна да се подмива. Все пак не бе се къпал почти от два дни. Затърка подмишниците си, после почна да плиска гърдите тогава, чу водата от казанчето. От втората банка излезе руса жена малко по-голяма от него с дънки и бяла риза. Когато го видя тя изпищя и побягна към вратата. Кольо поклати глава. Осъзнаваше, че беше само по боксерки, а жената явно беше за първи ден като него вчера. Осветлението взе да примигва и се преобрази в червено. Кольо въздъхна и се запъти към своя прозрачен затвор... Но нещо в главата му при щракна. Трябват му отговори и като е послушен няма да ги получи. Той седна на между прозрачното помещение и розовата тоалетна и зачака...

Част11

   Осветлението мигаше, а след малко почна да звъни оглушителна аларма. Кольо седеше и мълчеше. Сложи ръце на ушите си, алармата вече го оглушаваше но той не влезе в прозрачното помещение. Зад него всичко изчезна, а алармата и светлината спряха. В прозрачната стая всичко си беше по старо му но в розовата тоалетна се появи нещо като черна мъгла. Кольо взе да се задушава. Кислорода му намаляваше и той тръгна да лази към прозрачното помещение, но врата го избута в черната мъгла и той почна да се рее в мъглата. Все така нямаше въздух и почна да се дави и кашля. Само за един миг в мъглата му просветна и видя ужасяващо прозрачно същество с огнени очи. То се сливаше с мъглата, но в момента в който мръдна той го различи. Но това беше само за миг, а можеше и да му се е привидяло. Все пак въздуха му свършваше. Почна да се тресе и загуби съзнание...

 Събуди се от ярка светлина лежеше на прозрачния под в неговия прозрачен затвор и есенното слънце изгряваше над морския хоризонт. Моля? Отново се бяха преместили. Под него беше голям морски град. Заприлича му на Бургас, но не беше сигурен. Почеса наболата му брада и усети глад. Но нямаше маса със закуска. Ходеше му се и до тоалетна. И тоалетната не светеше. Боже какво бе направил. Бяха му отнели всичко. Нямаше храна, нямаше и тоалетна. Корема го присви и в този момент зеления надпис WC се появи в близката до него стена. Той се протегна и отвори вратата. Отново беше розовата тоалетна. Той притича в близката тоалетна банка и с помощта на звучни газове си свърши работата. Олекна му. Сега му се ядяха палачинки... Той се изми и без да се заседява тръгна да излиза. Но зад него чу женски глас:

 - Ти кой си? – той не я бе чул да влиза, не беше чул и водата от казанчето ѝ. От къде се появи? Обърна се беше русата дама от вчера. Но днес бе прикрила тялото си с ръце, тъй като бе само по бикини. Очевидно и бяха оставили само тях.

 - Аз съм Кольо, ами вие? – усмихна ѝ се той.

 - Аз съм Виолета! – отговори изплашено жената.  – Какво е това място? Кой ни държи тук?

 - Не знам госпожо... – поклати тъжно глава Кольо. – Само знам, че едно момиче го нарече „Края“.

Лампите отново смениха цвета си в червен и замигаха.

 - Трябва да вървим, че ще ни накажат... – каза Кольо и излезе от розовата тоалетна...

Следва...