22 июн. 2019 г., 08:16

Парвеню

746 0 2

Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнасяше с погнуса и пренебражение. Премахваше съпротивата, изискваше подчинение, направо се гавреше с момичетата. Компенсираше с пари и подаръци. Няколко се опитаха да го съдят , но им разказа играта.С една дума все беше в печеливша позиция, както и да го погледнеш. Провървя му, не защото беше късметлия, а комбинативен, хитър, дори брутално нагъл. Парвеню. Понякога ходеше с износен анцунг, марков,  защото проклетия костюм беше адски неудобен, като ковчег. Можеше да е друг, смачкан и отстъпчив, но вече не. Винаги като се размекнеше си спомняше случката, когато му разбиха носа , защото носеше цветя на едно момиче . Алчен и жесток , но вече му правеха път за това ,звяр без клетка.Парвеню, та дрънка !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,все пак не съм професионалист в писането,има какво още да уча,за да е по-добре!Приятен ден!
  • Допада ми стилът ти, описването на парвенюто също. Но характерът като че ли е по-скоро бегло маркиран, отколкото детайлно изрисуван. Струва ми се, че би могло да има някаква по-фокусирана фабула обаче, да се разкаже за нещо конкретно случило се, разкриващо в цялост образа.

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...