Парвеню
Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнасяше с погнуса и пренебражение. Премахваше съпротивата, изискваше подчинение, направо се гавреше с момичетата. Компенсираше с пари и подаръци. Няколко се опитаха да го съдят , но им разказа играта.С една дума все беше в печеливша позиция, както и да го погледнеш. Провървя му, не защото беше късметлия, а комбинативен, хитър, дори брутално нагъл. Парвеню. Понякога ходеше с износен анцунг, марков, защото проклетия костюм беше адски неудобен, като ковчег. Можеше да е друг, смачкан и отстъпчив, но вече не. Винаги като се размекнеше си спомняше случката, когато му разбиха носа , защото носеше цветя на едно момиче . Алчен и жесток , но вече му правеха път за това ,звяр без клетка.Парвеню, та дрънка !
© Jivka Koleva All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря,все пак не съм професионалист в писането,има какво още да уча,за да е по-добре!
Приятен ден! -
Допада ми стилът ти, описването на парвенюто също. Но характерът като че ли е по-скоро бегло маркиран, отколкото детайлно изрисуван. Струва ми се, че би могло да има някаква по-фокусирана фабула обаче, да се разкаже за нещо конкретно случило се, разкриващо в цялост образа.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
