Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнасяше с погнуса и пренебражение. Премахваше съпротивата, изискваше подчинение, направо се гавреше с момичетата. Компенсираше с пари и подаръци. Няколко се опитаха да го съдят , но им разказа играта.С една дума все беше в печеливша позиция, както и да го погледнеш. Провървя му, не защото беше късметлия, а комбинативен, хитър, дори брутално нагъл. Парвеню. Понякога ходеше с износен анцунг, марков, защото проклетия костюм беше адски неудобен, като ковчег. Можеше да е друг, смачкан и отстъпчив, но вече не. Винаги като се размекнеше си спомняше случката, когато му разбиха носа , защото носеше цветя на едно момиче . Алчен и жесток , но вече му правеха път за това ,звяр без клетка.Парвеню, та дрънка !