Хумористичен разказ
Ми да зема, а ти разпраа ка напрайх интирвюту със Зимбюла.
Нали станъ димукрациа и мени ма напъна извътри, а ставъм димукрат. Ода си азе пу митинги а са ублъгурудявъм, оти не мой така извиднъж - хоп и димукрат. Мисла, мисла, па зема, че поочна кат' другити а викам:
- Времиту е наши! Времету е наши! - а един мургъв ду мен са убади:
- Абе, батееее, да пийнем пу неколку чаши, а?...
Куту мокър чършаф ма изпердаши по тиквътъ тази негува римъ. Баси, що да не станъ пуетин.
Пийнахме с ромъ ром и като мъ подфанъ идна мургъвъ Музъ, ко да ти разпраям - кръсутъ ша знаиш, кръсутъ. Аз пиша, тя мъ гали, аз па пиша, тя вечи мъ цалувъ, аз ощи пишъ, а тя зе чи съ ядоса оти саму пишъ и като мъ ритнъ в разкрачъ, направу съ стуварих върху Пигасъ, кату празен чувал в мелницъ. Скри ми брашноту, ша знаиш. Ощи мъ булът тестата. Булът, булът, ма то с болкъ най съ пиши.
С малку, но завинъги
Времету е наше.
Тато си замина,
да напълним чашите.
Убаво е Надето ...