Jun 12, 2007, 2:42 PM

Първуту ми интервю

  Prose
984 0 5
2 min reading
  Хумористичен разказ


Ми да зема, а ти разпраа ка напрайх интирвюту със Зимбюла.

Нали станъ димукрациа и мени ма напъна извътри, а ставъм димукрат. Ода си азе пу митинги а са ублъгурудявъм, оти не мой така извиднъж - хоп и димукрат. Мисла, мисла, па зема, че поочна кат' другити а викам:

- Времиту е наши! Времету е наши! - а един мургъв ду мен са убади:

- Абе, батееее,  да пийнем пу неколку чаши, а?...

Куту мокър чършаф ма изпердаши по тиквътъ тази негува римъ. Баси, що да не станъ пуетин.

Пийнахме с ромъ ром и като мъ подфанъ идна мургъвъ Музъ, ко да ти разпраям - кръсутъ ша знаиш, кръсутъ. Аз пиша, тя мъ гали, аз па пиша, тя вечи мъ цалувъ, аз ощи пишъ, а тя зе чи съ ядоса оти саму пишъ и като мъ ритнъ в разкрачъ, направу съ стуварих върху Пигасъ, кату празен чувал в мелницъ.  Скри ми брашноту, ша знаиш. Ощи мъ булът тестата. Булът, булът, ма то с болкъ най съ пиши.


С малку, но завинъги

Времету е наше.

Тато си замина,

да напълним чашите.

Убаво е Надето

външното за нея.

За класната е знамето.

Тя ша го развее.

Рече Командира:

- Десно с лев завой!

Пешо са нервира

После речи:

- Той е!



Носа гу на Иван (оня Костовия, штото на тен гу е дукаръл ут наще), а той ми викъ:

- Културтрегери ни требат, култур...

Виднагъ съ сетих с кво дъ гу римувъм, ама нали требе да съ изфърла на босъ(димек Командиръ) и викъм:

- Куала Лумпур

- Ща пратим в Малайзия - ми вика, - ама преди тва, требе да интегрирами циганите а станат роми.

Бех чувъл за интеграли, ма циганин и висша математика, нещо не ми са върза и му викам:

- Ша ги интернирами, нема проблем, ако требе ша ги имигрирами.

- Никаква имиграция - вика ми той. - Посли кой ша гласува за нас!

Кво да праиш, бос е, не мой му слагаш противуречие. Ма да спръ миграцията кат ги направъ роми, тва е се едно а са бориш кат' свиня с тиква. Тръгва да я апи, па она се търкаля.

Отивам в маалата с диктофоня и насреща ми Зимбюлъ. Кат ма подфана а ми гледъ на ръка отърване нема. Накрая мъ качи в трамвая и отнесох зимътъ.  Прибиръм са в къщи и започнъх да си играа с диктофоня, а таа пущина записала сичку.

Е, те тва е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • саму ас та разБИРАм...
    и то пУгрешну

    убичам та, убачи
  • Докато го четях много противоречиви чувства ме обземаха... То и аз имам един диктУфон. Хубу, чи ми каза, да н' гу носа с мени, га прая лудурии... Поздравявам те!
  • То само си остана наше(времето). Всичко друго си го разделиха ляво десните центристи.

    Поздрави, Найдене!!!
  • Поздравчета и от мен, Хипо!
  • Много е готино!

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...