12.06.2007 г., 14:42

Първуту ми интервю

980 0 5
2 мин за четене
  Хумористичен разказ


Ми да зема, а ти разпраа ка напрайх интирвюту със Зимбюла.

Нали станъ димукрациа и мени ма напъна извътри, а ставъм димукрат. Ода си азе пу митинги а са ублъгурудявъм, оти не мой така извиднъж - хоп и димукрат. Мисла, мисла, па зема, че поочна кат' другити а викам:

- Времиту е наши! Времету е наши! - а един мургъв ду мен са убади:

- Абе, батееее,  да пийнем пу неколку чаши, а?...

Куту мокър чършаф ма изпердаши по тиквътъ тази негува римъ. Баси, що да не станъ пуетин.

Пийнахме с ромъ ром и като мъ подфанъ идна мургъвъ Музъ, ко да ти разпраям - кръсутъ ша знаиш, кръсутъ. Аз пиша, тя мъ гали, аз па пиша, тя вечи мъ цалувъ, аз ощи пишъ, а тя зе чи съ ядоса оти саму пишъ и като мъ ритнъ в разкрачъ, направу съ стуварих върху Пигасъ, кату празен чувал в мелницъ.  Скри ми брашноту, ша знаиш. Ощи мъ булът тестата. Булът, булът, ма то с болкъ най съ пиши.


С малку, но завинъги

Времету е наше.

Тато си замина,

да напълним чашите.

Убаво е Надето

външното за нея.

За класната е знамето.

Тя ша го развее.

Рече Командира:

- Десно с лев завой!

Пешо са нервира

После речи:

- Той е!



Носа гу на Иван (оня Костовия, штото на тен гу е дукаръл ут наще), а той ми викъ:

- Културтрегери ни требат, култур...

Виднагъ съ сетих с кво дъ гу римувъм, ама нали требе да съ изфърла на босъ(димек Командиръ) и викъм:

- Куала Лумпур

- Ща пратим в Малайзия - ми вика, - ама преди тва, требе да интегрирами циганите а станат роми.

Бех чувъл за интеграли, ма циганин и висша математика, нещо не ми са върза и му викам:

- Ша ги интернирами, нема проблем, ако требе ша ги имигрирами.

- Никаква имиграция - вика ми той. - Посли кой ша гласува за нас!

Кво да праиш, бос е, не мой му слагаш противуречие. Ма да спръ миграцията кат ги направъ роми, тва е се едно а са бориш кат' свиня с тиква. Тръгва да я апи, па она се търкаля.

Отивам в маалата с диктофоня и насреща ми Зимбюлъ. Кат ма подфана а ми гледъ на ръка отърване нема. Накрая мъ качи в трамвая и отнесох зимътъ.  Прибиръм са в къщи и започнъх да си играа с диктофоня, а таа пущина записала сичку.

Е, те тва е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • саму ас та разБИРАм...
    и то пУгрешну

    убичам та, убачи
  • Докато го четях много противоречиви чувства ме обземаха... То и аз имам един диктУфон. Хубу, чи ми каза, да н' гу носа с мени, га прая лудурии... Поздравявам те!
  • То само си остана наше(времето). Всичко друго си го разделиха ляво десните центристи.

    Поздрави, Найдене!!!
  • Поздравчета и от мен, Хипо!
  • Много е готино!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...