В един свят, удивително подобен на нашия, живееше мъж на име Григор.
Григор имаше много страсти: спане, избягване на социални мероприятия и, разбира се, разсъждаване върху въпроса за смисъла на живота("42" му звучеше някак неправдоподобен отговор). Той беше от типа хора, които биха прекарали три часа в обмисляне защо чорапите винаги изчезват в прането, но не биха прекарали десет минути в действителното им събиране.
Една сутрин Григор се събуди с внезапна, непоклатима мисъл: "Трябва да отида някъде!". Не поради някаква конкретна причина, забележете, а просто защото не беше ходил никъде от доста време. В крайна сметка, смяташе той, всички велики философи са пътували. Сократ се е разхождал по улиците на Атина, Буда е бродил из горите, а Григор? Е, напоследък Григор успяваше да стигне само от леглото до хладилника.
И така, след като довърши купата си с корнфлейкс, той събра в раницата си най-важното: наполовина прочетена книга за екзистенциализма, пуловер, за когато метафизичните студени т ...