В "Кайлъка" всички го познават. Обичат усмивката му. Сутрин, когато се разхождат, я търсят с очи. Често се отклоняват от своята алея, за да минат близо до нея. Да усетят слънчевите вибрации на вятъра в гравитационното ù поле. Да отпият светлина от свенливите ъгълчета и заредят сърцата и душите си с поредната доза оптимизъм, така необходима за оцеляването им и този ден. И този път. Поне до утре. Когато отново ще я срещнат и всичко ще започне отначало…
Към 8 сутринта два силуета се плъзват по стълбичките до балюстрадата. Колебливо, ала с привична увереност на познавачи на това място, които и с вързани очи биха поели по обичайния маршрут - приятел от години... Баща и син стиковат крачките. Пет-шест стъпки – пауза. Нови пет-шест – втора пауза. Бастунчето отляво държи равновесието на сина, болен от множествена склероза. Бащата отдясно е психическа опора и помощ в случай на нужда.
- Здравей, Ради! как си днес?
- Б-благодаря. Су-упер - светва усмивката на високия млад мъж. Зениците опитват да ...