Аз и Microsoft World Document!
Какво да ти кажа, приятелю? Как в гърлото ми е заседнала буца, седемгодишна буца, там е, не се маха!
На моменти, когато съм в "театъра" се скрива, защото артиста е артист на сцената, защото той е там, за да играе!
И аз така, приятелю като артистите, стискам гърлото, преглъщам и се отваря една бленда... после слагам една усмивка, майко мила. А вътре, буря вилнее, искам да крещя, ама толкова силно да крещя, че да ме чуят чак в Уискоснин, това е щат в Америка, знам за него от една Фейсбук приятелка. Всички са приятели във Фейсбук, а да имам и Вайбъри. Но него го нямам, от седем години. Отиде си, остави ме толкова бързо и лесно, за един миг.
Падна и умря!
Като се замисля, той често повтаряше една фраза, в кръга на шегата в знак на отговора към моите заплахи, че ще си отида при мама и тате и ще го оставя:
"Нас ще ни рздели само ножа"!
Демек смъртта. Тук трябва да е смешно!
Вайбър ми препоръчва жълто емоджи с тъжно личице, но аз нали съм "боец" и за да не разбе ...