Разкази на една кучка - пролог
Аз притежавам.
Мотото на всяка една кучка.
Замисляли ли сте се какво превръща една жена в кучка? Неее, не са мъжете. Не са и житейските ситуации, в които попада. Не са и „женските приятелства“. Не. Превръща я собственото самоопознаване на възможностите да манипулира и притежава.
Всеки. Всичко. Винаги.
Всяка властна жена ли е такава? Сигурно, в някаква степен. И не ме разбирайте погрешно – не казвам, че е лошо да си такава... просто е самотно понякога.
Дали и аз съм такава? Сигурно... иначе защо ми минават такива мисли през главата. И знаете ли кога го разбрах? Вчера! Гледайки един филм, осъзнах, че много приличам на главната актриса. Е, не толкова красива, но също такава кучка като нея. Тя можеше и взимаше всичко, което иска от един мъж – сърцето, душата, тялото му... и пак беше сама. Е, лошото е, че от един не успя. Също като мен.
Понякога се чудя дали изобщо мога да обичам. Така или иначе, поглеждайки в сърцето си, виждам много неща – уважение, доверие, обич, привързаност, но любов... май не. Не я чувствам. Вече. Май нищо не чувствам от доста време. Иска ми се. Може би идва време, в което сърцето ни е остаряло като нас и не му се занимава. На 34 г. съм, скоро на 35 – дали е от това?! Или от това, че съм омъжена отдавна, че имам 2 деца? Може би нямам време. Имам – имам и любовник – значи време имам. Ето – ще кажете – има тръпка, емоция, животът е хубав! Не. Пак е празно. Притежавам. Притежавам всички тези хора, но това не ми носи нищо. Нищо!
Сега се чудя дали да започна да разказвам история, или да затворя страницата?! Дали ще помогне, ако споделя? Едва ли – ще отнеса толкова хули и критики, че ще искам да си заровя главата в пясъка. Разбиране ли ще търся – абсурд! Прошка... може би, може би...
Мятам се като риба в мрежа – уловена съм мъртва, свободна съм, за да бъда уловена в нова мрежа, в която да умра. И няма правилен избор. И няма вярна посока. Една позната беше цитирала някой... “за живота няма чернова“! Е – браво! Аз къде спах досега!
Дали съжалявам за нещо... ммм... интересен въпрос. И да съжалявам, не мога да го променя. Така че думата какво би променила? „Съжалявам“. „Извинявай“. Добре... ако на някой му олеква, когато ги чуе – моля, заповядай. На мен – не.
Отплеснах се, хаотично се въртят мислите ми и търсят началото. Там, където нещата са се объркали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Все права защищены
