24 авг. 2017 г., 20:50

Размишление (Монолог)

596 0 0

          Мъчно мога да опиша с думи желанието си да пътувам през времето и пространството. Искам да можех просто да прегърна вятъра и да се озова там, където всичко е различно. Искам да можех да беседвам до безкрай със своя брат, слънцето, и със своята сестра, месечината. Искам да можех да протегна ръката си и да сваля най-ярката звезда от небето. Искам хората да можеха да намерят смисъла в тия дълги и на пръв  поглед безсмислени писания, които бликат изпод перото ми ден подир ден. Искам да можех да отворя сърцата на всички. Искам да можех да подаря усмивки... Искам толкова много... толкова много... Но въпреки всичко ще се боря... Ще се боря и ще забия знамето на победата в леденото сърце на нашия нетленен враг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...