Размишление (Монолог)

          Мъчно мога да опиша с думи желанието си да пътувам през времето и пространството. Искам да можех просто да прегърна вятъра и да се озова там, където всичко е различно. Искам да можех да беседвам до безкрай със своя брат, слънцето, и със своята сестра, месечината. Искам да можех да протегна ръката си и да сваля най-ярката звезда от небето. Искам хората да можеха да намерят смисъла в тия дълги и на пръв  поглед безсмислени писания, които бликат изпод перото ми ден подир ден. Искам да можех да отворя сърцата на всички. Искам да можех да подаря усмивки... Искам толкова много... толкова много... Но въпреки всичко ще се боря... Ще се боря и ще забия знамето на победата в леденото сърце на нашия нетленен враг!