Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
17 июл. 2009 г., 03:14

Размисли - 2 (импресия) 

  Проза » Другие
698 0 19
1 мин за четене

Ела на време, или времето ще те предаде.

Сърцето копнее да рискува живота си.

Не познаваш, нито миналото си, нито бъдещето.

Във въздуха витае усещане за щастие.

 

Отношенията се менят само за миг.

 

Устните са безмълвни,

но сърцето крещи.

Ударите на сърцето.

Ударите на моето сърце.

Ударите на твоето сърце.

Трудно е да скриеш

сълзите си...

 

Как да те погледна в очите?

Как да имам вяра?

Нощта настъпва, разговорът замира,

и стъпките се колебаят.

Родителската благословия никога не отива напразно.

 

Шепотът е в дъха ми...

Очите ми те търсят.

Ела при мен.

Не казвай нищо. Замълчи.

Остави сърцата да говорят.

 

Знаеш ли, в света има толкова много хора. Всеки иска да кове собствената си съдба, но тя не в ръцете им. Бог решава съдбата ни, а не ние. Това са неговите решения, в неговата игра. Съдба? Бог? Аз бях един от онези, които вярват, че най-голямата сила на човека, е собствената му сила. Но днес вече вярвам в съдбата. Има Бог!

На челото ти има линии, които аз нямам. Опитвайки се да те унищожа, унищожавам само себе си.

Никога не казвай "сбогом", а "до скоро виждане"!

 

Сърцето копнее да рискува всичко...

 

Да видим колко е силен врагът...

 

Сбогом...

 

 

 

 

 

 

© Сириус Надежда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??