19 дек. 2019 г., 10:22
6 мин за четене
Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защото мисълта ми е заета с връхлитащите ме емоции от това, което очите ми изпращат като сканирани изображения към мозъка ми.
Преминаваме през обезлюдени села... Полуразрушените къщи напомнят за себе си и ми нашепват своите лични истории. Във всяка една от тях е имало живот. Всяка със своите тайни, хубави мигове на смях и веселие или пропити с болка и мъка от нещо безвъзвратно загубено...
Изведнъж тичането на малки крачета отекнаха в съзнанието ми. Пред очите ми се появиха най-различни сцени…
Видях изсъхнало дърво, в един от дворовете на къщите, които подминавахме, на което на косъм се държеше изгнила и увиснала на едно прокъсано въже люлка. Имаше къщи, на които бяха останали само част от стена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация