Йона се прибра във вкъщи. Майка й Амира беше приготвила трапезата. Баща й Анет и брат й бяха се прибрали по-рано тази вечер. Всички бяха седнали да вечерят. – Много е вкусно! – обади се брат й Амир доволен. Докато траеше вечерята всички бяха мълчаливи. Никой не каза й дума. Велана все още витаеше в света на приказките и чакаше с нетърпение да се върне там. Баща им Атен мислеше за поръките, които беше събрал през деня и трябваше да свърши в срок от една седмица. Дядо Иларий също беше странно мълчалив. Обикновено той винаги нещо си мърмореше, закачаше се с внучките си и разказваше забавни истории от живота си.
Не след дълго вечерята приключи. Майка Амира дигна масата. Всеки отиде в неговата си стая. Малката Велана стана и с бързи крачки излезе от стаята. – И не забравяй, че утре ще ставаш рано! Скоро трябва да си лягаш! – извика майка й докато миеше съдовете, но дъщеря й вече я нямаше в стаята.
Йона беше някак неспокойна и нервна.Изчака брат й и баща й да излязат от кухнята. Смяташе да п ...