5 мар. 2015 г., 22:56

Рози

1.1K 0 0

     Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.

Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, бяла рокля стигаща до глезените  и после тихичко да положа тялото си на току що поникналата трева.

Но изведнъж отварям клепачите си и едва забелязвам светлината, която упорито, чрез игривите си слънчеви лъчи, прониква през затворените и тъмни прозорци.

Пръстите на ръцете ми са изтръпнали от цялата тази болка, нанесена от бодливите рози, които оставят кървави рани след себе си. Ала все още усещам обаятелната им миризма, която витае на около. Тогава, сякаш тишината става поносима и сред затишието на бурята, която е пречупила клоните на двора, изведнъж утихва!

                                                                                                        04.03.2015г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...