Mar 5, 2015, 10:56 PM

Рози

  Prose » Letters
1.1K 0 0

     Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.

Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, бяла рокля стигаща до глезените  и после тихичко да положа тялото си на току що поникналата трева.

Но изведнъж отварям клепачите си и едва забелязвам светлината, която упорито, чрез игривите си слънчеви лъчи, прониква през затворените и тъмни прозорци.

Пръстите на ръцете ми са изтръпнали от цялата тази болка, нанесена от бодливите рози, които оставят кървави рани след себе си. Ала все още усещам обаятелната им миризма, която витае на около. Тогава, сякаш тишината става поносима и сред затишието на бурята, която е пречупила клоните на двора, изведнъж утихва!

                                                                                                        04.03.2015г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...