Мастилен мрак се спусна над морето. Вълните се разбиваха с плисък в скалите. Луната хвърляше своите сребристи отблясъци върху водата. Морето се вълнуваше от милувката на своята любима. Светът бе притихнал, уморен от непрестанният бяг на времето. Клоните на дърветата се опитваха да докоснат светлият лик на Луната. Мракът, заключен дълбоко в снагите им, жадуваше за всеки лъч, разкъсал тъмнината.
Силуетите на скалите изглеждаха като страховити великани, които се опитваха да откраднат последните останали искрици надежда. Там на каменистият бряг седеше тя. Косите й бяха с цвят на злато. Гърдите й, покрити с разноцветни миди, се повдигаха ритмично. Сребристо сивата й опашка проблясваше на лунната светлина. Очите й сини като безкрайното море гледаха тъжно в далечината. Там, където луната се оглеждаше във водата като в огледало някога бе нейният дом. Разноцветни рибки плуваха наоколо. Криеха се сред гора от корали с цветовете на дъгата.
Блестящите медузи се рееха. Те пазеха входът на нейният д ...