Не ме спирайте, много бързам, затова крача широко по тротоара. След няколко минути трябва да съм в центъра, където в бившия снекбар „Дунав“, сега бар „Студентски пристан“ имам среща с Пенчо Бозата и Милчо Сладура. Не сме се срещали от петнадесетина години, когато тримата работихме в държавната железница, известна тогава като БДЖ, а днес разделена на жп структури, свят да ти се завие. Хубави бяха онези години. По цяла нощ се веселяхме по заведенията, а денем дремехме по бюрата на държавното предприятие. Началниците, заети с дребни, частнособственически инициативи в работно време, не се вясваха в службата, за да предадат творчески ентусиазъм у подчинените и така след като си отспивахме през деня, имахме сили за нощни подвизи по градските заведения. Някога тримата бяхме неразделни, нещо като тримата мускетари или като тримата глупаци, както по ви харесва. Все пак аналогията няма как да е пълна, защото аз съм момиче.
После Милчо Сладура завърши икономика в стопанската академия и замина за ...