Финалните надписи се появиха на огромния LED екран. Ядосан „Кавалер“ захвърли дистанционното, но отклони ръката си в последния момент. Само това оставаше — да счупи чисто новия си телевизор. Дистанционното се удари в стената, до окачения уред, разби се и частите изпопадаха по пода.
Кавалер се намръщи, изруга тихо, стана от дивана и тръгна да дири поредното разбито средство за управление. Как му се искаше сега да седне пред компютъра и да напише едно дълго и обяснително писмо до Исак Марион, авторът на тъпата новела и Джонатан Ливайн — режисьорът. Сигурно щяха да вземат подателя на гневния имейл за напълно побъркан, но какво пък?
Не, разбира се, че нямаше да го направи, но мислите, които се редиха в главата му го накараха да изпитва все повече ярост към тия кретени, които печелеха пари, правейки малоумни филми, които нямаха нищо общо с реалността. Кавалер дори си имаше „хейт-лист“, както сам си го наричаше. В компютъра, защитен с елементарна парола, се мъдреше текстов файл, а в него се ...