Само да споделя...
През 90-те скачахме по площадите,
защото не бяхме "червени".
И пеехме възторжени и вярващи:
"Комунизмът си отива! Спете спокойно, деца!"...
Бяхме наивни глупаци...
Засрамени, скрихме миналото си.
Обрекохме го на забрава.
И не научихме децата си,
какво е "комунизъм".
И не ги научихме,
какво е "простотия".
Зарибихме ги с долнопробното"ШОУ"
и ги запратихме в чалгаджийниците
да мятат гюбеци и салфетки...
Днес Животът ни наказа да сме Повтарачи.
Червени, лилави, зелени,
събрани под цветовете на дъгата,
начело с чалгарската ретроградност,
"заедно в единен строй ",
ще върнат децата ни
в нашето не толкова далечно минало...
Едни мутри в бяла премяна,
един бръснат недъгав рептил, водещ "Ада със себе си",
едно метър и 40, изтукано от "късопишковска комплексарщина"
тошковче,
един оял се разпасан тумбак, засукал селяндурски лимби
и чета комунистически отрочета,
отраснали под татовата грижа, НСО и ДС,
захранени от яслите на х-л "Рила"...
.............................................................
Това ли Бъдеще избрахме за децата си????
Тогава..."Защо го ручахме жабетата?!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина калина Все права защищены
