Само да споделя...
През 90-те скачахме по площадите,
защото не бяхме "червени".
И пеехме възторжени и вярващи:
"Комунизмът си отива! Спете спокойно, деца!"...
Бяхме наивни глупаци...
Засрамени, скрихме миналото си.
Обрекохме го на забрава.
И не научихме децата си,
какво е "комунизъм".
И не ги научихме,
какво е "простотия".
Зарибихме ги с долнопробното"ШОУ"
и ги запратихме в чалгаджийниците
да мятат гюбеци и салфетки...
Днес Животът ни наказа да сме Повтарачи.
Червени, лилави, зелени,
събрани под цветовете на дъгата,
начело с чалгарската ретроградност,
"заедно в единен строй ",
ще върнат децата ни
в нашето не толкова далечно минало...
Едни мутри в бяла премяна,
един бръснат недъгав рептил, водещ "Ада със себе си",
едно метър и 40, изтукано от "късопишковска комплексарщина"
тошковче,
един оял се разпасан тумбак, засукал селяндурски лимби
и чета комунистически отрочета,
отраснали под татовата грижа, НСО и ДС,
захранени от яслите на х-л "Рила"...
.............................................................
Това ли Бъдеще избрахме за децата си????
Тогава..."Защо го ручахме жабетата?!"
© Калина калина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Споделям натрупаната болка и недоволство. Нямам обяснение за това, какво се случи, макар че се случваше и пред моите очи. Сляп ли бях, или глупав, или луд, не знам. Но не направих много. И нищо вече не помага: годините минават, а омразата у хората расте.
-
А дали вдигнатите разперени два пръста тогава, могат да влязат сега там в отзад в ''изхода ''
-
Браво, Калина!
Казала си абсолютно точно и открито всичко. За жалост населението на тази страна не си извлича поука от историята.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
