18.07.2021 г., 19:55

Само да споделя...

858 2 3
1 мин за четене

През 90-те скачахме по площадите,

защото не бяхме "червени".

И пеехме възторжени и вярващи:

"Комунизмът си отива! Спете спокойно, деца!"...

Бяхме наивни глупаци...

Засрамени, скрихме миналото си.

Обрекохме го на забрава.

И не научихме децата си,

какво е "комунизъм".

И не ги научихме,

какво е "простотия".

Зарибихме ги с долнопробното"ШОУ"

и ги запратихме в чалгаджийниците

да мятат гюбеци и салфетки...

Днес Животът ни наказа да сме Повтарачи.

Червени, лилави, зелени,

събрани под цветовете на дъгата,

начело с чалгарската ретроградност,

"заедно в единен строй ",

ще върнат децата ни

в нашето не  толкова далечно минало...

Едни мутри в бяла премяна,

един бръснат недъгав рептил, водещ "Ада със себе си",

едно метър и 40, изтукано от "късопишковска комплексарщина" 

тошковче,

един оял се разпасан тумбак, засукал селяндурски лимби

и чета комунистически отрочета,

отраснали под татовата грижа, НСО и ДС,

захранени от яслите на х-л "Рила"...

.............................................................

Това ли Бъдеще избрахме за децата си????

 

Тогава..."Защо го ручахме жабетата?!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям натрупаната болка и недоволство. Нямам обяснение за това, какво се случи, макар че се случваше и пред моите очи. Сляп ли бях, или глупав, или луд, не знам. Но не направих много. И нищо вече не помага: годините минават, а омразата у хората расте.
  • А дали вдигнатите разперени два пръста тогава, могат да влязат сега там в отзад в ''изхода ''
  • Браво, Калина!
    Казала си абсолютно точно и открито всичко. За жалост населението на тази страна не си извлича поука от историята.

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...