shoshkin (Любомир Стойков) shoshkin (Любомир Стойков)
7
4 янв. 2009 г., 18:23

Самота, празнота, боли… Именно ти…

1.8K 0 5
2 мин за четене

- Защо още от ставането се усещам някак празен, кух... Омръзна ми...

- Стига, стискай зъби! Времето ще заличи спомена.

- Дали ще му позволя, въпреки че боли, той си е мой, аз си го искам, част от мен е...

- Доставя ти удоволствие да се самоизмъчваш ли?!

- Но хубавото, красивите моменти, аз тях помня, аз ги обичам, искам си ги... върнете ми ги...

- ХА! Хубави ли, ок, а лошите? Само аз ли ги помня...

- Хайде стига, те не бяха толкова много...

- Глупак! А болката, сълзите?!?! Майната му на унижението... Строшеното сърце, скършените криле на мечтите... На вашите мечти. И това ли забрави...

- Докога ще ми го припомняш!? Искаш да ме боли... нима го искаш...

- Да „Ни” боли...

- Да, да Ни боли, докога ще ми го повтаряш – мазохист.

- Не, Реалист!!! Забрави, позволи му да отмине и ще спре да боли... Искам да помогна, не разбираш ли. Болката сутрин в гърдите не съм аз, а Тя...

- Но аз искам да помня! Хубавите моменти, усмивките...

- За коя усмивка ми говориш?!?! За онази която беше измита от сълзите.. За нея ли. Погледни се… Погледни се в огледалото, това ти ли си или това което остана, къде отиде веселия пламък в очите ти… къде изчезна цвета им... Всеки ден ли що го водим този разговор. Стига!! Разбери, с миналото не се живее...

- Докога ще го говорим ли, докато преглътна вината си, докато я превъзмогна...

- Коя вина?!! Тази че ходеше всеки ден с цветята ли, това че забрави какво е сън, за да можеш да бъдеш непрестанно до нея, за да не и липсва нищо. За това че отвори сърцето си ли? За това че ОБИЧАШЕ ли? Тази ли е вината ти, посочи ми я. Коя е тя, това че се обърна и си замина, без да кажеш нищо, че отрони, след като я видя в чуждите прегръдки ли. Че не можа да доловиш онова, поредното, не изречено обяснение, извинение... за си замажеш очите, и да простиш и този път...

- Не стига... Аз я прогоних...

- КАК?????

- Не знам точно...

- Ти си…

- ЗАМЪЛЧИ! Аз я обичах...

- Точно „обичах”, стига вече...

- Боли ме, липсва ми.. Остана дупка...

- Хей, главата горе. Продължи напред... Време ти е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Стойков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • SuNseT (Саэф)
    SuNseT (Саэф)
    хората в любовта са мазохисти!... с това не може да се спори
  • ivo_karamanski (Иво Карамански)
    ivo_karamanski (Иво Карамански)
    Еми да.. продължавай напред с високо вдигната глава...
  • sunshine_93 (Мила)
    sunshine_93 (Мила)
    колко болезнено-познато бих казала Надживей мъката и карай напред!
  • natalia (Наталия Божилова)
    natalia (Наталия Божилова)
    невероятно-- познато... но хайде напред
  • truthiseek (Милен Миланов)
    truthiseek (Милен Миланов)
    Диалог с alter ego-то, а? Хареса ми. Забелязал съм, че подобни диалози са доста добър похват за изразяване (лично за мен - по-добър дори и от лириката, но това просто защото хич ме няма в нея :/).
    Поздрави, приятелю и...
    продължавай напред. Прав си. Време ти е.

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Проза 2.6K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Проза 3.8K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Проза 5.4K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Проза 2.2K 5.0

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Проза 1.3K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Проза 3.7K 5.0