- Защо още от ставането се усещам някак празен, кух... Омръзна ми...
- Стига, стискай зъби! Времето ще заличи спомена.
- Дали ще му позволя, въпреки че боли, той си е мой, аз си го искам, част от мен е...
- Доставя ти удоволствие да се самоизмъчваш ли?!
- Но хубавото, красивите моменти, аз тях помня, аз ги обичам, искам си ги... върнете ми ги...
- ХА! Хубави ли, ок, а лошите? Само аз ли ги помня...
- Хайде стига, те не бяха толкова много...
- Глупак! А болката, сълзите?!?! Майната му на унижението... Строшеното сърце, скършените криле на мечтите... На вашите мечти. И това ли забрави...
- Докога ще ми го припомняш!? Искаш да ме боли... нима го искаш...
- Да „Ни” боли...
- Да, да Ни боли, докога ще ми го повтаряш – мазохист.
- Не, Реалист!!! Забрави, позволи му да отмине и ще спре да боли... Искам да помогна, не разбираш ли. Болката сутрин в гърдите не съм аз, а Тя... ...