shoshkin (Любомир Стойков) shoshkin (Любомир Стойков)
7
4.01.2009 г., 18:23

Самота, празнота, боли… Именно ти…

1.9K 0 5
2 мин за четене

- Защо още от ставането се усещам някак празен, кух... Омръзна ми...

- Стига, стискай зъби! Времето ще заличи спомена.

- Дали ще му позволя, въпреки че боли, той си е мой, аз си го искам, част от мен е...

- Доставя ти удоволствие да се самоизмъчваш ли?!

- Но хубавото, красивите моменти, аз тях помня, аз ги обичам, искам си ги... върнете ми ги...

- ХА! Хубави ли, ок, а лошите? Само аз ли ги помня...

- Хайде стига, те не бяха толкова много...

- Глупак! А болката, сълзите?!?! Майната му на унижението... Строшеното сърце, скършените криле на мечтите... На вашите мечти. И това ли забрави...

- Докога ще ми го припомняш!? Искаш да ме боли... нима го искаш...

- Да „Ни” боли...

- Да, да Ни боли, докога ще ми го повтаряш – мазохист.

- Не, Реалист!!! Забрави, позволи му да отмине и ще спре да боли... Искам да помогна, не разбираш ли. Болката сутрин в гърдите не съм аз, а Тя...

- Но аз искам да помня! Хубавите моменти, усмивките...

- За коя усмивка ми говориш?!?! За онази която беше измита от сълзите.. За нея ли. Погледни се… Погледни се в огледалото, това ти ли си или това което остана, къде отиде веселия пламък в очите ти… къде изчезна цвета им... Всеки ден ли що го водим този разговор. Стига!! Разбери, с миналото не се живее...

- Докога ще го говорим ли, докато преглътна вината си, докато я превъзмогна...

- Коя вина?!! Тази че ходеше всеки ден с цветята ли, това че забрави какво е сън, за да можеш да бъдеш непрестанно до нея, за да не и липсва нищо. За това че отвори сърцето си ли? За това че ОБИЧАШЕ ли? Тази ли е вината ти, посочи ми я. Коя е тя, това че се обърна и си замина, без да кажеш нищо, че отрони, след като я видя в чуждите прегръдки ли. Че не можа да доловиш онова, поредното, не изречено обяснение, извинение... за си замажеш очите, и да простиш и този път...

- Не стига... Аз я прогоних...

- КАК?????

- Не знам точно...

- Ти си…

- ЗАМЪЛЧИ! Аз я обичах...

- Точно „обичах”, стига вече...

- Боли ме, липсва ми.. Остана дупка...

- Хей, главата горе. Продължи напред... Време ти е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Стойков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • SuNseT (Саэф)
    SuNseT (Саэф)
    хората в любовта са мазохисти!... с това не може да се спори
  • ivo_karamanski (Иво Карамански)
    ivo_karamanski (Иво Карамански)
    Еми да.. продължавай напред с високо вдигната глава...
  • sunshine_93 (Мила)
    sunshine_93 (Мила)
    колко болезнено-познато бих казала Надживей мъката и карай напред!
  • natalia (Наталия Божилова)
    natalia (Наталия Божилова)
    невероятно-- познато... но хайде напред
  • truthiseek (Милен Миланов)
    truthiseek (Милен Миланов)
    Диалог с alter ego-то, а? Хареса ми. Забелязал съм, че подобни диалози са доста добър похват за изразяване (лично за мен - по-добър дори и от лириката, но това просто защото хич ме няма в нея :/).
    Поздрави, приятелю и...
    продължавай напред. Прав си. Време ти е.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Проза 3.7K 5.0

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Проза 2.3K 5.0

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Проза 4.1K 4.9

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Проза 5.4K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Проза 6.5K 4.9

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Проза 2.2K 5.0