Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека потърсим поне приятна досада.
от "Любовта трае три години"
на Фредерик Бегбеде
Седеше сам на бара и допушваше поредната цигара. Обичаше това място. Едно от многото, които посещаваше за разнообразие. Заведението беше потънало в сумрак. Приглушените светлини - малки цветни топчета играеха по лицата на хората. Придаваха им извънземен вид и внушаваха чувството за усамотение. Всичко беше илюзия. Поне за него. Имаше остро зрение и не пропускаше нищо. Дори най-малкият жест, мимика, движение бяха важни. Тялото никога не лъжеше за разлика от думите. Обичаше да наблюдава посетителите като детектив на местопрестъпление. Често се опитваше да отгатне техните мисли, вълнения и чувства, причините довели ги до тук. Страстите, които тлееха в тях готови да избухнат след поредната чаша питие и дори неволно докосване. Да видиш невидимото, да узнаеш скритото беше толкова вълнуващо! Като пътешествие ...