Самотник
Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека потърсим поне приятна досада.
от "Любовта трае три години"
на Фредерик Бегбеде
Седеше сам на бара и допушваше поредната цигара. Обичаше това място. Едно от многото, които посещаваше за разнообразие. Заведението беше потънало в сумрак. Приглушените светлини - малки цветни топчета играеха по лицата на хората. Придаваха им извънземен вид и внушаваха чувството за усамотение. Всичко беше илюзия. Поне за него. Имаше остро зрение и не пропускаше нищо. Дори най-малкият жест, мимика, движение бяха важни. Тялото никога не лъжеше за разлика от думите. Обичаше да наблюдава посетителите като детектив на местопрестъпление. Често се опитваше да отгатне техните мисли, вълнения и чувства, причините довели ги до тук. Страстите, които тлееха в тях готови да избухнат след поредната чаша питие и дори неволно докосване. Да видиш невидимото, да узнаеш скритото беше толкова вълнуващо! Като пътешествие в ума на другите, но без тяхното разрешение.
Рядко му обръщаха внимание. Обличаше се обикновено, не ухаеше на секси парфюм, придаваше си отегчен вид. Предпочиташе да е сам. Е, понякога ставаха грешки както тази вечер.
- Как си? Ако искаш може да ме почерпиш. – седна до него младо момиче с опипващ дрехите му поглед.
Беше с впита тъмно зелена рокля, която не спестяваше нито една извивка на тялото. Ръцете й трепереха. Запали нервно цигара. Личеше си, че скоро се е гримирала. В бързината не беше успяла да заличи двата страстни белега на изящната си шия.
„Проститутка” – веднага прищрака в него червената лампичка.
Усмихна й се вежливо, но гласът му прозвуча студено:
- Нямам пари.
Тя направи кисела гримаса и бързо му обърна гръб. Обходи с поглед останалите клиенти в бара. Трябваше й платежоспособна плячка. След минута се отправи поклащайки бедра към сепарето в дъното.
Той погледна часовника си. Отдавна беше минало полунощ. Стана и се отправи към изхода на бара.
На другата сутрин се засече със сестра си в кухнята. Тя както винаги бързаше за работа. Естествено не пропусна да го попита:
- Е, как беше снощи? Нещо ново?
- Ами беше интересно. – смотолеви той.
- Стига с това интересно. Намери си най-после момиче. Стига си скитосвал. Обичам те, но като се държиш така ме ядосваш. Знаеш ли изобщо какво искаш?
Той замълча. После се подсмихна тайнствено.
- Трябва да е скучна като мен.
И се засмя малко тъжно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
