СъвесТина

- Видя ли я? Отиде ли на..

- Да.. по устата и още имаше захар..

- Е.. кой да я изкъпе, тя си нямаше никого.

Преди няколко дни

Съвестина седеше на своята пейка в парка. Близо до кварталния супермаркет.

Някои хора я съжаляваха и, и носеха храна или вехти дрехи. Спеше на същата тази пейка

и зиме и лете. Някой я съжали, та и даде мазето си, да изкарва там поне през зимата.

Години прекара на тази пейка. Никой не помнеше кога изобщо се появи там.

Говореха.. имала три брака. И мъже и след тях.. Но всички я напускали.

Напоследък станала странна. Говорела си на глас.. Казала на някого, че си имала Ангел.

И с него говорела. Хората клатеха глави.. въртяха дланта си - шашава била.

Беше откраднала днес от супера. Опаковка бисквити във формата на сърце.

На опаковката бил нарисуван Ангел. Извикаха полиция. Съвестина много плачеше..

Шепнеше едва - едва.. че било знак от нейният Ангел. Щашава е-казваха хората.

Полицаите повярваха. Почина там. На студеният под докато е чакала да бъде разпитана..

пред очите на другите арестувани. За разпит. Съвестина беше задържана за разпит.

Погребаха я със същите дрехи, с които ходеше винаги. На устата и още имаше захар..

От ангелските бисквити..

- Обаче, знаеш ли какво е казала преди да издъхне?

- Какво?

- Татко-казала-татко.. чакам баща ми да ме вземе.

Увивала е кичур от косата си както правят малките момиченца..

Сигурно съвсем е полудяла.. Мислила си е, че е дете в детската градина и чака баща си

да я прибере у дома.

- И моята правеше така-увиваше кичур и си го миришеше преди да заспи.

Така се приспиваше.

В парка беше пусто. Дори децата ги нямаше.

Само врабчета. Кълвяха от ангелските бисквити разсипани по земята.

А по човките им имаше захар..