5.12.2025 г., 5:51

СъвесТина

34 0 0
1 мин за четене

- Видя ли я? Отиде ли на..

- Да.. по устата и още имаше захар..

- Е.. кой да я изкъпе, тя си нямаше никого.

 

Преди няколко дни

 

Съвестина седеше на своята пейка в парка. Близо до кварталния супермаркет.

Някои хора я съжаляваха и, и носеха храна или вехти дрехи. Спеше на същата тази пейка

и зиме и лете. Някой я съжали, та и даде мазето си, да изкарва там поне през зимата.

Години прекара на тази пейка. Никой не помнеше кога изобщо се появи там.

Говореха.. имала три брака. И мъже и след тях.. Но всички я напускали.

Напоследък станала странна. Говорела си на глас.. Казала на някого, че си имала Ангел.

И с него говорела. Хората клатеха глави.. въртяха дланта си - шашава била.

Беше откраднала днес от супера. Опаковка бисквити във формата на сърце.

На опаковката бил нарисуван Ангел. Извикаха полиция. Съвестина много плачеше..

Шепнеше едва - едва.. че било знак от нейният Ангел. Щашава е-казваха хората.

Полицаите повярваха. Почина там. На студеният под докато е чакала да бъде разпитана..

пред очите на другите арестувани. За разпит. Съвестина беше задържана за разпит.

Погребаха я със същите дрехи, с които ходеше винаги. На устата и още имаше захар..

От ангелските бисквити..

- Обаче, знаеш ли какво е казала преди да издъхне?

- Какво?

- Татко-казала-татко.. чакам баща ми да ме вземе.

Увивала е кичур от косата си както правят малките момиченца..

Сигурно съвсем е полудяла.. Мислила си е, че е дете в детската градина и чака баща си

да я прибере у дома.

- И моята правеше така-увиваше кичур и си го миришеше преди да заспи.

Така се приспиваше.

В парка беше пусто. Дори децата ги нямаше.

Само врабчета. Кълвяха от ангелските бисквити разсипани по земята.

А по човките им имаше захар..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...