СъвесТина
- Видя ли я? Отиде ли на..
- Да.. по устата и още имаше захар..
- Е.. кой да я изкъпе, тя си нямаше никого.
Преди няколко дни
Съвестина седеше на своята пейка в парка. Близо до кварталния супермаркет.
Някои хора я съжаляваха и, и носеха храна или вехти дрехи. Спеше на същата тази пейка
и зиме и лете. Някой я съжали, та и даде мазето си, да изкарва там поне през зимата.
Години прекара на тази пейка. Никой не помнеше кога изобщо се появи там.
Говореха.. имала три брака. И мъже и след тях.. Но всички я напускали.
Напоследък станала странна. Говорела си на глас.. Казала на някого, че си имала Ангел.
И с него говорела. Хората клатеха глави.. въртяха дланта си - шашава била.
Беше откраднала днес от супера. Опаковка бисквити във формата на сърце.
На опаковката бил нарисуван Ангел. Извикаха полиция. Съвестина много плачеше..
Шепнеше едва - едва.. че било знак от нейният Ангел. Щашава е-казваха хората.
Полицаите повярваха. Почина там. На студеният под докато е чакала да бъде разпитана..
пред очите на другите арестувани. За разпит. Съвестина беше задържана за разпит.
Погребаха я със същите дрехи, с които ходеше винаги. На устата и още имаше захар..
От ангелските бисквити..
- Обаче, знаеш ли какво е казала преди да издъхне?
- Какво?
- Татко-казала-татко.. чакам баща ми да ме вземе.
Увивала е кичур от косата си както правят малките момиченца..
Сигурно съвсем е полудяла.. Мислила си е, че е дете в детската градина и чака баща си
да я прибере у дома.
- И моята правеше така-увиваше кичур и си го миришеше преди да заспи.
Така се приспиваше.
В парка беше пусто. Дори децата ги нямаше.
Само врабчета. Кълвяха от ангелските бисквити разсипани по земята.
А по човките им имаше захар..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Демирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ