Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.

Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.

Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.

Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.

Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката в сърцето си.

Когато човек знае, че е настъпил часът, изпитвам най-силния трепет.

Най-истинския дъх, който си е поемал.

Какво ли ще се случи? Дали ще има ново начало, след този край?

Началото на края или краят на началото? И аз самият ще бъде в неговото положение.

Тогава бих се страхувал, ако не съм изпълнил посланието си.

Дали ще има ангел, който да е с него, за да не е сам?

Старецът си отиде. Аз исках да му кажа толкова много неща.

Не ми остана смелост да му призная и да му кажа кой съм.

Сега мога само да се надявам, че някой ден ще ме разбере и ще ми прости.

Аз заставам пред стара, но доста красива къща.

Празно пиано, въздух, ухаещ на планина.

Та той е бил тук, толкова самотен, защо? Нима е искал спокойствие?

Едва ли някога ще разбера отговора на тези въпроси.

Мога само да му кажа, че му благодаря за всичките уроци.

Сбогом, човече... сбогом, учителю... сбогом, приятелю и събеседнико.

Ще ми липсваш!