Сбогом Учителю (на Борис Филипов)
Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката в сърцето си.
Когато човек знае, че е настъпил часът, изпитвам най-силния трепет.
Най-истинския дъх, който си е поемал.
Какво ли ще се случи? Дали ще има ново начало, след този край?
Началото на края или краят на началото? И аз самият ще бъде в неговото положение.
Тогава бих се страхувал, ако не съм изпълнил посланието си.
Дали ще има ангел, който да е с него, за да не е сам?
Старецът си отиде. Аз исках да му кажа толкова много неща.
Не ми остана смелост да му призная и да му кажа кой съм.
Сега мога само да се надявам, че някой ден ще ме разбере и ще ми прости.
Аз заставам пред стара, но доста красива къща.
Празно пиано, въздух, ухаещ на планина.
Та той е бил тук, толкова самотен, защо? Нима е искал спокойствие?
Едва ли някога ще разбера отговора на тези въпроси.
Мога само да му кажа, че му благодаря за всичките уроци.
Сбогом, човече... сбогом, учителю... сбогом, приятелю и събеседнико.
Ще ми липсваш!
© Андрей Иванов All rights reserved.
