30 дек. 2010 г., 12:58

Сезони

834 0 0
1 мин за четене

Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето, ако си край водоем, те подухва един хладен ветрец, чуваш лекото плискане на малките вълнички, жабките започват да пеят, щурците също. Става като един хор, който ти пее, а ти се носиш върху вятъра. Есента пък те повлича в елегантен валс на смъртта, една нежна, приятна смърт, а листата се веят от вятъра и те погребват под наметалото си. Красиво е, когато дървото отдясно има червени листа, това отпред има жълти, а това отдясно има оранжеви. Една картина на залеза, на отиващия си живот, но вместо да става сиво наоколо, става цветно. А през зимата си вече в нов свят. Всичко е напоено със сковаващ студ, снегът е навсякъде, покриващ гнусотията на човечеството, поне за момент. Можеш да се отдадеш на тази бяла девственост и да я погледаш, да я обикнеш, да я погалиш с ръката си. Да знаеш, че си топло облечен, че си вкъщи пред камината, че можеш да се откъснеш от ръката на бялата смърт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...