Разказът е преведен от руски език.

ГЛАВА 4 ФИНАЛ

Бяха пътували дълго време. До мястото, където започна историята на Дея. До Москва.
Според Макс е било необходимо да погребат Игоша там, където е станал спонтанният аборт.
Накрая стигнаха до една стара частна къща. Къщата изтънчено изпращаше гостите с три смешни писма като своя предшественик.
-Дея, знам, че ще ти е трудно да го направиш, но се опитай да изведеш твоя... бивш от тази къща - каза Фенрир.
-Какво ще правиш с него?" Момичето изглеждаше нервно.
-С теб... - поправи я Макс... - Виждаш ли, за да направиш заговор и да успокоиш това същество, ти трябва кръвна жертва. Затова ще подпишеш договор с висшите сили.
-Разбирам... - отвърна момичето.
-Фенрир, помогни на Деа да изведе своя скъп приятел - Макс отново се усмихна.
-Демонът отвърна през зъби. Влязоха в къщата, където скоро започнаха да се чуват звуци от бой, счупени съдове и мат. Максим Аркадиевич се усмихна, като извади още едно попиросо.
Няколко минути по-късно Фенрир извади тялото на мъжа. Човекът явно беше в безсъзнание.
-Защо не си тръгнал да се забавляваш?" - попита Макс.
Както виждаш - отвърна Фенрир.
- "А сега какво?" - попита Дежа.
-Ритуал.
Макс слезе от колата и извади клетката. Съществото дълго се бори, преди да успее да го завърже.
- "Дай ми ръката си." - Каза човекът на Деа.
Момичето послушно подаде ръката си и Максим прокара нож по нея. Лицето на девойката се набръчка, но тя не го показа. Кръвта ѝ наполовина запълни съда, който очевидно беше направен от човешки череп.
След това шаманът повтори същото действие с недодялания баща. Междувременно Фенрир копаеше дупка на входа на станцията. Беше започнала гръмотевична буря. Валеше като из ведро. Обвързаното същество крещеше с глас, заради което Максим го удари навън.
Готов ли си?" Шаманът попита демона.
Да - отвърна Фенрир.

                                 - "О, неродено дете,
                          за което отмъщението е въплътено
                        Прости на грешните родители, които не обичаха грешно
                                Прости на майка си и баща си
                            Те са виновни, че нямаш лице.
                                     Прости и забрави
                            И отиди в задгробния живот

Съществото изсъска и започна да се гърчи в конвулсии. След минута то увисна в ръцете на Макс. Шаманът и демонът чуха плач зад себе си.
Дежа плачеше. Беше очевидно. Все пак тя се грижеше.
Всичко свърши - каза Фенрир, прегръщайки Дежа, - влезте вътре. Не е нужно да гледаш.
Момичето кимна и се запъти към къщата.
-Бях сгрешил - каза Макс. съжалявам.
-Не е страшно, приятелю, може и да си дебил понякога, но все още си ми като брат. Всички правим грешки. Без значение кои сме. Човек или демон.

Погребаха гроба до зори, а после, с разрешението на Деа, отидоха да спят при нея.

Когато бившият приятел на Деа се събуди, Максим и Фенрир му обясниха много ясно и учтиво какъв гадняр е бил. Той слушаше и чуваше какво се е случило с детето му и веднага спря да говори, а след това повика Деи при себе си. Двамата разговаряха в продължение на около час. Чуваше се как и двамата плачат. Накрая те излязоха от стаята и благодариха на демона и на шамана.
- "С благодарности хляб не се купува - каза Макс.
-Ах, да, забравих - Дея извади портфейла си и му подаде обещаните 50 хиляди - Много ти благодаря.
-Запомни условията на договора. Трябва да разкажеш на семейството си всичко, което се е случило, и да поискаш прошка от тях.
-Да, разбира се, че го правя.
 Дълго разменяха любезности, но трябваше да тръгват. Макс и Фенрир излязоха от къщата и се отправиха към микробуса. 
Това беше очарователно - каза демонът.
-Съгласен съм - каза шаманът - Мисля, че имаме нужда от малко почивка.
-Разбира се.

С тези думи те се прибраха вкъщи, за да възстановят енергията си, защото кой знае какво същество ще ги чака следващия път. Без съмнение щяха да имат нови приключения.

ОРИГИНАЛ

ГЛАВА 4

ФИНАЛ

Они ехали долго. Туда откуда и началась история Делии. В Москву.

По словам Макса надо похоронить игошу там где и был выкидыш.

По итогу они подьехали к старому частному дому. Дом неуловимо послал гостей на три весёлые буквы как и его предшественица.

-Дея, я знаю Вам будет трудно это сделать, но постарайтесь вытащить своего… бывшего из этого дома.-Сказал Фенрир.

-Хорошо, а что Вы с ним будете делать?-По девушке было видно что она нервничает.

-С Вами.-Поправил Макс.-Видите ли для того что бы произнести заговор и упокоить это существо, нужна жертва кровью. Так Вы подпишите с верховными силами контракт.

-Понятно...-Ответила девушка.

-Фенрир, помоги Дее вывести её дорогого сужанного.-Макс опять сьязвил.

-Хорошо-Сквозь зубы ответил демон.-Они направились в дом откуда скоро начали доноситься ругонь, звон битой посуды и мат. Максим Аркадьевич усмехнулься доставая очередную попиросу.

Через несколько минут Фенрир вынес тело мужчины. Мужчина был явно без сознания.

-Чё не пошёл по хорошему?-Спросил Макс.

-Как видишь-ответил Фенрир.

-Теперь что?-Спросила Дея

-Ритуал.

Макс вышел из машины и достал клетку. Тварь долго брыкалась прежде чем удалось её связать.

-Дайте свою руку.-Сказал парень Дее.

Девушка послушно дала руку и Максим провел по ней ножем. Лицо девушки сморщилось но она никак не подавала виду. Её кровь наполовину заполнила сосуд который был явно сделан из человеческого черепа.

Потом шаман повторил тоже действие с недо-папашей. В это время Фенрир рыл яму на входе в участок. Началась гроза. Дождь лил как из ведра. Связанная тварь вопила как резанная за что и получила накаут от Максима.

Ты готов?-Спросил шаман у демона.

-Да-Ответил Фенрир.

-О дитя нерожденное,

Для которого месть воплощенная

Прости родителей грешных

Что не полюбили безгрешно

Прости мать и отца

Их вина что у тебя нет лица.

Прости и забудь

И отправляйся в загробный путь

Тварь зашипела и начала биться в конвульсиях. Через минуту она повисла на руках Макса. Шаман и демон услышали за спиной плачь.

Дея плакала. Было видно. Ей все таки не всё равно.

-Всё конченно- Сказал Фенрир обнимая Дею-Идите в дом. Вам не нужно смотреть.

Девушка кивнула и покачиваясь пошла в дом.

-Я ошибалься-Прошиптал Макс.-Прости.

-Ничего друг, хоть иногда ты и редкостный дебил но всё же ты мне как брат. Все мы ошибаемься. И независимо кто мы. Человек или демон.

До рассвета они закапывали могилу, а потом с позволения Деи легли спать у неё дома.

Когда очнулься бывший парень Деи Максим и Фенрир очень доходчиво и в вежливой форме пояснили ему какое он чмо. Он всё выслушал и выслушал то что стало с его ребёнком, сразу замолчал, после чего позвал Дею к себе на разговор. Они проговорили где то час. Было слышно что они оба плакали. В итоге они вышли из комнаты и поблагодарили демона и шамана.

-На спасибо хлеб не купишь.-Сказал Макс.

-О да точно забыла-Ойкнула Дея и достав кошелёк протинула ему обещанные 50 тысяч.-Спасибо Вам огромное.

-Помните об условиях договора. Вы должны рассказать своим близким всё что произошло и попросить у них прощения.

-Да конечно помню.

Они ещё долго обменивались любезностями но надо было ехать. Макс и Фенрир вышли из дома и направились к микроавтобусу.

-Это было увлекательно-Сказал демон.

-Согласен.-Ответил шаман.-Думаю нам нужен небольшой отдых.

-Конечно.

С этими словами они поехали домой набирать енергию ведь кто знает что за тварь будет их поджидать в следующий раз. Несомненно их будут ждать новые приключения.