24 мар. 2024 г., 23:23  

 Шаман Максим – 1

1K 2 2

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Произведение от няколко части

  •   1038 
    Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая
  •   767 
    Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая
  •   762 
    Проза » Фантастика и фэнтези
  •   854 
    Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая, Другие
  •   1070 
    Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая
10 мин за четене

 

 

Глава 1 НАЧАЛОТО


Макс се събуди от силен шум. Перфораторът на съседа учтиво му пожелаваше добро утро, като блъскаше мозъка на нещастния.
-Да еба!" - Също учтиво, но мислено поздрави съседа. 

 

Перфораторът замълча. Макс се успокои. Но тъкмо когато се канеше да изпадне отново в блажен сън, онова гнусно създание от ада отново започна да блъска по стената.
-Боже, цяла година без сън. Кога ли ще свърши, а?
Дали търси Спийд Боутс или нещо подобно? Е, почакай, гад, сега ще узнаеш деветте кръга на Ада!

 

С тези думи човекът, който цяла година не беше спал добре заради един много "учтив" съсед, тръгна към правидното отмъщение.
 

-Отвори врата куче!" - тези думи излязоха от устата на Макс, който през последния час блъскаше по вратата на съседа си.
"Кой?" - чу се уплашеният глас на съседа.

 

-Съседът в палто, който не е спал от една година заради шибания ти перфоратор!
 

-Ааа, Максим Аркадиевич, извинявайте, не ви познах -Неусетно се чу глас откъм вратата.
 

-КАЗАХ ОТВОРИ!
Няколко секунди по-късно несмазаната врата изскърца и се появи почти бялото от страх лице на съседа, който държеше стария си съветски перфоратор IE-4713, сякаш искаше да удари нервния гост в случай на нападение:

 

-Това вече ми омръзна. Не само че не спиш, но и не даваш на другите да спят. Вече е 7:30 сутринта.
 Но, виж, старчо, ако се повтори, ще те погреба. Или вече си забравил как вкарах дявола в теб, а?

 

-Моля, простете ми, Максим Аркадиевич, това няма да се повтори. Но ви моля да не пускате повече това същество в къщата ми!" - Съседът молеше почти със сълзи на очи.
 

-Внимавай! - Гласът на Максим накара лампите в сградата да затрептят и бормашината на съседа изпадна от ръцете му.
 

- "Мисля, че е остарял с още десет години" - помисли си доволно Максим и изчезна зад вратата си.....

 

Както може би вече сте се досетили, Максим Аркадиевич не е от обикновените смъртни. А работата му е доста интересна. Боец с демони. Много пъти е спасявал нещастници, които са се сблъсквали с нещо, както се казва, необяснимо.
И понякога дори не за пари, а за услуга.
Но сега, сякаш за лош късмет, вече цял месец няма поръчки, дори за някаква дрипава бабаитка. Сега има само той, мислите му и един съсед с перфоратор.
 Щом затвори вратата, Макс си помисли:

 

- "Може би не беше правилно да крещя така на стареца. Искам да кажа, че той е бръмбар, но все пак."

 

Той въздъхна и отиде в кухнята да направи кафе. 
Нашият Максим никога не беше учтив. Винаги беше груб с всички. И никога не е имал голям късмет с момичетата. Имаше една, но тя се срещаше с него само за забавление. Когато Максим научи за това, той сложи барабар с нея в къщата си. А няколко дни по-късно момичето било намерено в апартамента, докарано до лудост. Причината така и не била установена.
Сега можете да добиете известна представа за характера му. И така, сега тази сутрин той просто тихичко се кахъри и пие кафе.
Но изведнъж го извикали.

 

- "Отново ли си буден?" - донесе груб глас от другия край на апартамента.
 

-И ти, Фенрир, си бдителен както винаги." Макс се усмихна и се обърна.
Едно същество с рога и копита го гледаше отгоре и се усмихваше.
-

Защо се усмихваш?" - попита Максим, като извади портвайн с цигари.
 

-Просто гледам как моят стар приятел се отпуска. Отдавна ли си бил в пощата?
 

-Не мислех, че демоните ти използват интернет - каза Макс с насмешка и запали цигара.
 

-Ти луд ли си? Ние сме го създали!
 

В апартамента се разнесе силен смях.
 

-Така че какво има в пощата?
 

-Ами, отвори я и разбери, той иска да знае всичко наведнъж!... -Ами, кажи ми накратко!
 

-Ами, кажи ми накратко!
 

-Ако е накратко, някакво момиче казва, че в апартамента й се случват някакви гадости.
 

-Защо не каза това на първо място? -Защо не каза това?
 

-Харесах да видя реакцията ти!
 

-Как ти хареса?
 

-Писах й, че я чакаме тази вечер в кафене "Седемте валкирии" в 10 часа. Затова те съветвам да се представиш добре!
 

-Некой ден ще ме вкараш в гроба, възбудено копеле! -Максим измърмори с неудоволствие.
 

-Знам... - Демонът кимна към дрехите... - Вече съм ги изпил, така че не трябва да се притесняваш.
 

-Благодаря, но ние сме на път, нали?
 

-Фенрир кимна с усмивка и двамата се отправиха към новите си приключения.

 

Разказът е преведен и качен от  самия автор!!!

 

 

Оригинален текст

глава 1 НАЧАЛО

Макс проснулься от сильного шума. Перфоратор соседа как всегда вежливо пожилал ему доброго утра долбя мозг несчастного парня.

-Сука!-Так же вежливо но мысленно поприветствовал соседа парень.

Перфоратор затих. Макс успокоилься. Но как только он чуть снова не погрузилься в блаженный сон, это мерзкое творение из ада снова начало колошматить по стене.

-Господи, целый год без сна. Да когда же это закончиться то а?

Он там что Сапоги-скороходы ищет что-ли? Ну, погоди скотина сейчас ты познаешь девять кругов АДА!

С этими словами парень неспавший нормально уже целый год из-за очень „вежливого“ соседа, пошел за правидной местью.

-ОТВОРЯЙ СОБАКА!- эти слова вырвались из Макса который уже битый час колотил в дверь соседа.

-Кто?- раздалься испуганный голос соседа.

-Сосед в пальто, который не спит уже битый год из-за твоей сраной машинки!

-Ааа, Ма-ксим Аркадьевич, п-ростите не п-ризнал.- Нервно послышалься голос из-за двери.

-Открывай сказал!

Через несколько секунд послышалься лязг несмазанного замка, и показалось почти белое от страха лицо соседа, который держал в руках свой старенький советский перфоратор ИЭ-4713 словно хотел при случае нападения врезать нервному гостю:

-Ты скотина меня уже заколебал. Мало того что сам не спишь так еще и другим не даешь. 7:30 утра же, Ты уже совсем рихнулься?

-П-п-п-ррр-оо...-Только хотел сказать сосед но Макс перебил его.

-Ну смотри старый ты маразматик, еще раз это повториться я тебя со свету сгною. Или ты уже забыл как я тебе черта подселил а?

-Пожалуйста, простите Максим Аркадьевич, больше такого не повториться. Только умоляю не надо подселять ко мне эту тварь еще раз!-Чуть ли не слезно умолял сосед.

-Ну смотри мне!- От голоса Максима замерцали лампы в подьезде, а у соседа выпал из рук перфоратор.

-”Думаю он постарел еще лет на 10“-Довольно подумал Максим, и скрылься за своей дверью…

 

Как Вы уже наверное догадались Максим Аркадьевич как говориться не из простых смертных. И работа у него весьма интерестная. Демоноборец. Очень много раз он спасал бедолаг которые столкнулись с чем-то как говориться необъяснимым.

И бывало даже что не за деньги, а за какую нибудь услугу.

Но сейчас как на зло, целый месяц уже нет никаких заказов, даже на какую-нибудь драную бабайку. Сейчас есть только он, его мысли и сосед с перфоратором.

Макс как только закрыл дверь подумал:

-„ Может неправильно было так орать на старика? Он конечно тот еще жук, но все же..“

 

Он вздохнул, и пошел на кухню заварить кофе.

Наш Максим никогда не славилься вежливостью. Всегда был со всеми груб. И с девушками Максиму никогда не везло. Была правда одна, но и та встречалась с ним только ради забавы. Разьеренный Максим когда узнал об этом подселил к ней в дом барабашку. И через несколько дней девушку нашли в квартире доведеную до сумасшествия. Причину так и не установили.

Теперь вы немного можете понять что у него за характер. Так что и сейчас в это утро он лишь тихо бранилься и пил кофе.

Но внезапно его окликнули.

 

-Опять не спишь?-Разнесся грубый голос по всей квартире.

-А ты Фенрир как всегда бдителен.-Усмехнулься Макс и обернулься.

На него с высока смотрело существо с рогами и копытами, и улыбалось.

-Че лыбу давишь?-Спросил Максим доставая порт с папиросами.

-Да так, смотрю как мой старый друг вообще расслабилься. Ты хоть давно на почту заходил?

-Хера се, не думал что Вы демоны пользуетесь интернетом.- С насмешкой проговорил Макс закуривая.

-Да ты обалдел что ли? Мы то его и создали!

По квартире раздалься громогласный хохот.

-Так и что там на почте?

-Ну открой и узнаешь, ишь какой сразу хочет все узнать!

-Ну скажи в крации хоть!

-Ну если в крации написала какая-то девушка, сказала что в ее квартире произходит какая-то херотень.

-Ну и че ты сразу то не сказал?

-Хотел посмотреть на твою реакцию!

-И как понравилось?

-Очень!-Захихикал демон.- Я ей написал что мы сегодня ее ждем в кафе „СЕМЬ ВАЛЬКИРИЙ“ в 10 часов. Так что советую привести себя в божеский вид!

-Да ты меня когда нибудь до могилы доведешь скотина рогатая!- с недовольством пробурчал Максим.

-Я знаю.- Кивнул демон на вещи.- Уже постирал так что можешь не паритья.

-Ну спасибо, тогда в путь?

-В путь-С улыбкой кивнул Фенрир и они оба выдвинулись на встречу новым приключениям.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Васил Морро Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 織工夢の (Акеми Йошида) Много благодаря за Вашия коментар
  • Увлекателно започва,очевидно си запознат и със скандинавската митология. За капак на всичко изглежда действието се развива в Русия а аз си имам слабост към тази страна още от малка. Като цяло много ми хареса, само при превода има някои дребни неточности, но нищо сериозно.

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...