24.03.2024 г., 23:23 ч.  

 Шаман Максим – 1 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
218 1 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части
  •   218 
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
  •   110 
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
  •   87 
    Проза » Фантастика и фентъзи
  •   108 
    Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Хумористична, Други
  •   61 
    Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Хумористична
13 мин за четене

 

 

Глава 1 НАЧАЛОТО


Макс се събуди от силен шум. Перфораторът на съседа учтиво му пожелаваше добро утро, като блъскаше мозъка на нещастния.
-Да еба!" - Също учтиво, но мислено поздрави съседа. 

 

Перфораторът замълча. Макс се успокои. Но тъкмо когато се канеше да изпадне отново в блажен сън, онова гнусно създание от ада отново започна да блъска по стената.
-Боже, цяла година без сън. Кога ли ще свърши, а?
Дали търси Спийд Боутс или нещо подобно? Е, почакай, гад, сега ще узнаеш деветте кръга на Ада!

 

С тези думи човекът, който цяла година не беше спал добре заради един много "учтив" съсед, тръгна към правидното отмъщение.
 

-Отвори врата куче!" - тези думи излязоха от устата на Макс, който през последния час блъскаше по вратата на съседа си.
"Кой?" - чу се уплашеният глас на съседа.

 

-Съседът в палто, който не е спал от една година заради шибания ти перфоратор!
 

-Ааа, Максим Аркадиевич, извинявайте, не ви познах -Неусетно се чу глас откъм вратата.
 

-КАЗАХ ОТВОРИ!
Няколко секунди по-късно несмазаната врата изскърца и се появи почти бялото от страх лице на съседа, който държеше стария си съветски перфоратор IE-4713, сякаш искаше да удари нервния гост в случай на нападение:

 

-Това вече ми омръзна. Не само че не спиш, но и не даваш на другите да спят. Вече е 7:30 сутринта.
 Но, виж, старчо, ако се повтори, ще те погреба. Или вече си забравил как вкарах дявола в теб, а?

 

-Моля, простете ми, Максим Аркадиевич, това няма да се повтори. Но ви моля да не пускате повече това същество в къщата ми!" - Съседът молеше почти със сълзи на очи.
 

-Внимавай! - Гласът на Максим накара лампите в сградата да затрептят и бормашината на съседа изпадна от ръцете му.
 

- "Мисля, че е остарял с още десет години" - помисли си доволно Максим и изчезна зад вратата си.....

 

Както може би вече сте се досетили, Максим Аркадиевич не е от обикновените смъртни. А работата му е доста интересна. Боец с демони. Много пъти е спасявал нещастници, които са се сблъсквали с нещо, както се казва, необяснимо.
И понякога дори не за пари, а за услуга.
Но сега, сякаш за лош късмет, вече цял месец няма поръчки, дори за някаква дрипава бабаитка. Сега има само той, мислите му и един съсед с перфоратор.
 Щом затвори вратата, Макс си помисли:

 

- "Може би не беше правилно да крещя така на стареца. Искам да кажа, че той е бръмбар, но все пак."

 

Той въздъхна и отиде в кухнята да направи кафе. 
Нашият Максим никога не беше учтив. Винаги беше груб с всички. И никога не е имал голям късмет с момичетата. Имаше една, но тя се срещаше с него само за забавление. Когато Максим научи за това, той сложи барабар с нея в къщата си. А няколко дни по-късно момичето било намерено в апартамента, докарано до лудост. Причината така и не била установена.
Сега можете да добиете известна представа за характера му. И така, сега тази сутрин той просто тихичко се кахъри и пие кафе.
Но изведнъж го извикали.

 

- "Отново ли си буден?" - донесе груб глас от другия край на апартамента.
 

-И ти, Фенрир, си бдителен както винаги." Макс се усмихна и се обърна.
Едно същество с рога и копита го гледаше отгоре и се усмихваше.
-

Защо се усмихваш?" - попита Максим, като извади портвайн с цигари.
 

-Просто гледам как моят стар приятел се отпуска. Отдавна ли си бил в пощата?
 

-Не мислех, че демоните ти използват интернет - каза Макс с насмешка и запали цигара.
 

-Ти луд ли си? Ние сме го създали!
 

В апартамента се разнесе силен смях.
 

-Така че какво има в пощата?
 

-Ами, отвори я и разбери, той иска да знае всичко наведнъж!... -Ами, кажи ми накратко!
 

-Ами, кажи ми накратко!
 

-Ако е накратко, някакво момиче казва, че в апартамента й се случват някакви гадости.
 

-Защо не каза това на първо място? -Защо не каза това?
 

-Харесах да видя реакцията ти!
 

-Как ти хареса?
 

-Писах й, че я чакаме тази вечер в кафене "Седемте валкирии" в 10 часа. Затова те съветвам да се представиш добре!
 

-Некой ден ще ме вкараш в гроба, възбудено копеле! -Максим измърмори с неудоволствие.
 

-Знам... - Демонът кимна към дрехите... - Вече съм ги изпил, така че не трябва да се притесняваш.
 

-Благодаря, но ние сме на път, нали?
 

-Фенрир кимна с усмивка и двамата се отправиха към новите си приключения.

 

Разказът е преведен и качен от  самия автор!!!

 

 

Оригинален текст

глава 1 НАЧАЛО

Макс проснулься от сильного шума. Перфоратор соседа как всегда вежливо пожилал ему доброго утра долбя мозг несчастного парня.

-Сука!-Так же вежливо но мысленно поприветствовал соседа парень.

Перфоратор затих. Макс успокоилься. Но как только он чуть снова не погрузилься в блаженный сон, это мерзкое творение из ада снова начало колошматить по стене.

-Господи, целый год без сна. Да когда же это закончиться то а?

Он там что Сапоги-скороходы ищет что-ли? Ну, погоди скотина сейчас ты познаешь девять кругов АДА!

С этими словами парень неспавший нормально уже целый год из-за очень „вежливого“ соседа, пошел за правидной местью.

-ОТВОРЯЙ СОБАКА!- эти слова вырвались из Макса который уже битый час колотил в дверь соседа.

-Кто?- раздалься испуганный голос соседа.

-Сосед в пальто, который не спит уже битый год из-за твоей сраной машинки!

-Ааа, Ма-ксим Аркадьевич, п-ростите не п-ризнал.- Нервно послышалься голос из-за двери.

-Открывай сказал!

Через несколько секунд послышалься лязг несмазанного замка, и показалось почти белое от страха лицо соседа, который держал в руках свой старенький советский перфоратор ИЭ-4713 словно хотел при случае нападения врезать нервному гостю:

-Ты скотина меня уже заколебал. Мало того что сам не спишь так еще и другим не даешь. 7:30 утра же, Ты уже совсем рихнулься?

-П-п-п-ррр-оо...-Только хотел сказать сосед но Макс перебил его.

-Ну смотри старый ты маразматик, еще раз это повториться я тебя со свету сгною. Или ты уже забыл как я тебе черта подселил а?

-Пожалуйста, простите Максим Аркадьевич, больше такого не повториться. Только умоляю не надо подселять ко мне эту тварь еще раз!-Чуть ли не слезно умолял сосед.

-Ну смотри мне!- От голоса Максима замерцали лампы в подьезде, а у соседа выпал из рук перфоратор.

-”Думаю он постарел еще лет на 10“-Довольно подумал Максим, и скрылься за своей дверью…

 

Как Вы уже наверное догадались Максим Аркадьевич как говориться не из простых смертных. И работа у него весьма интерестная. Демоноборец. Очень много раз он спасал бедолаг которые столкнулись с чем-то как говориться необъяснимым.

И бывало даже что не за деньги, а за какую нибудь услугу.

Но сейчас как на зло, целый месяц уже нет никаких заказов, даже на какую-нибудь драную бабайку. Сейчас есть только он, его мысли и сосед с перфоратором.

Макс как только закрыл дверь подумал:

-„ Может неправильно было так орать на старика? Он конечно тот еще жук, но все же..“

 

Он вздохнул, и пошел на кухню заварить кофе.

Наш Максим никогда не славилься вежливостью. Всегда был со всеми груб. И с девушками Максиму никогда не везло. Была правда одна, но и та встречалась с ним только ради забавы. Разьеренный Максим когда узнал об этом подселил к ней в дом барабашку. И через несколько дней девушку нашли в квартире доведеную до сумасшествия. Причину так и не установили.

Теперь вы немного можете понять что у него за характер. Так что и сейчас в это утро он лишь тихо бранилься и пил кофе.

Но внезапно его окликнули.

 

-Опять не спишь?-Разнесся грубый голос по всей квартире.

-А ты Фенрир как всегда бдителен.-Усмехнулься Макс и обернулься.

На него с высока смотрело существо с рогами и копытами, и улыбалось.

-Че лыбу давишь?-Спросил Максим доставая порт с папиросами.

-Да так, смотрю как мой старый друг вообще расслабилься. Ты хоть давно на почту заходил?

-Хера се, не думал что Вы демоны пользуетесь интернетом.- С насмешкой проговорил Макс закуривая.

-Да ты обалдел что ли? Мы то его и создали!

По квартире раздалься громогласный хохот.

-Так и что там на почте?

-Ну открой и узнаешь, ишь какой сразу хочет все узнать!

-Ну скажи в крации хоть!

-Ну если в крации написала какая-то девушка, сказала что в ее квартире произходит какая-то херотень.

-Ну и че ты сразу то не сказал?

-Хотел посмотреть на твою реакцию!

-И как понравилось?

-Очень!-Захихикал демон.- Я ей написал что мы сегодня ее ждем в кафе „СЕМЬ ВАЛЬКИРИЙ“ в 10 часов. Так что советую привести себя в божеский вид!

-Да ты меня когда нибудь до могилы доведешь скотина рогатая!- с недовольством пробурчал Максим.

-Я знаю.- Кивнул демон на вещи.- Уже постирал так что можешь не паритья.

-Ну спасибо, тогда в путь?

-В путь-С улыбкой кивнул Фенрир и они оба выдвинулись на встречу новым приключениям.

 

» следваща част...

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 織工夢の (Акеми Йошида) Много благодаря за Вашия коментар
  • Увлекателно започва,очевидно си запознат и със скандинавската митология. За капак на всичко изглежда действието се развива в Русия а аз си имам слабост към тази страна още от малка. Като цяло много ми хареса, само при превода има някои дребни неточности, но нищо сериозно.
Предложения
: ??:??