"Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас...

                                            Сериозността е творение на времето... във вечността няма време; 

                                            вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."

                                                                                                                     Херман Хесе

                             Шега

    Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на непонятното и малко тъжни блясват бистрите сълзи.

 В многото превръщания на съдби, в безбрежния устрем на многото хора, някъде в случайната изневяра на толкова любови...

     В теологията на безкрая има единици, има и ръце.

Страст, очи. Чувства! Във връзките им се таи нова радост, нов копнеж и неумолими и себични преоткриват хамлетовия акростих.

 В повторението на свойствена принадлежност, в гъвкавия допир идва друга комбинация, но някъде, но там, те повтарят се.

     В безкрайна омраза се раздират твоите безкрай влечения.

И с дните се превръщат в минали тежнения. В жизнения маскарад вземаш, чувстваш, правиш, преоткриваш и съветваш...

     Ех, какви ти сетива! Превъплъщения...

     А когато с мъка обхванеш това - няма сетива. Всичко се слива в едно и то е първо, и то е безкрайно, то е шега...

     Нечовешка и страшна, безкрайна и зла - всемирна, житейска шега. Непочувствана, бърза, не- градена, досадна, даже катадневна; безкрила, но вярна шега.

 Като луда любов, като пагубна страст, като дъх на телесно влечение; влудяващ изблик на първичното и пола, на живота.

Неподправена тръпка, омаен аромат, възторгът - нагоре и нищожната стъпка в необята на неспира.

 Влудяваща еротика, невероятно сливане с Нея. Мимолено прелитане, трели от смях. Ах, ти шеговито промъкване в миг на превръщане. И не веднъж, ни дваж, а с луд копнеж и неувяхващо желание...

     Всели се мироздание, спри, недей!

     Една шега за изкупление...

12.05.93