20.01.2009 г., 16:40

Шега

904 0 1
1 мин за четене
   

                                           "Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас...

                                            Сериозността е творение на времето... във вечността няма време; 

                                            вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."

                                                                                                                     Херман Хесе

           

                             Шега

    Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на непонятното и малко тъжни блясват бистрите сълзи.

 В многото превръщания на съдби, в безбрежния устрем на многото хора, някъде в случайната изневяра на толкова любови...

     В теологията на безкрая има единици, има и ръце.

Страст, очи. Чувства! Във връзките им се таи нова радост, нов копнеж и неумолими и себични преоткриват хамлетовия акростих.

 В повторението на свойствена принадлежност, в гъвкавия допир идва друга комбинация, но някъде, но там, те повтарят се.

     В безкрайна омраза се раздират твоите безкрай влечения.

И с дните се превръщат в минали тежнения. В жизнения маскарад вземаш, чувстваш, правиш, преоткриваш и съветваш...

     Ех, какви ти сетива! Превъплъщения...

     А когато с мъка обхванеш това - няма сетива. Всичко се слива в едно и то е първо, и то е безкрайно, то е шега...

     Нечовешка и страшна, безкрайна и зла - всемирна, житейска шега. Непочувствана, бърза, не- градена, досадна, даже катадневна; безкрила, но вярна шега.

 Като луда любов, като пагубна страст, като дъх на телесно влечение; влудяващ изблик на първичното и пола, на живота.

Неподправена тръпка, омаен аромат, възторгът - нагоре и нищожната стъпка в необята на неспира.

 Влудяваща еротика, невероятно сливане с Нея. Мимолено прелитане, трели от смях. Ах, ти шеговито промъкване в миг на превръщане. И не веднъж, ни дваж, а с луд копнеж и неувяхващо желание...

     Всели се мироздание, спри, недей!

     Една шега за изкупление...

 

12.05.93  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...