Шест милиона
Пред селския тото пункт се бе събрала тълпа. С фиш, пуснат тук миналата седмица, бе спечелен джакпотът от шест милиона лева. За това даже бяха говорили по телевизията. Някой от тристате жители на селото бе станал милионер.
Хората бяха развълнувани. Разговаряха, смееха се, чакаха спечелилият да се похвали. Чудеха се кой е той и какво ще направи с парите. Мнозина се надяваха да намажат нещичко, надяваха се щастливецът да е техен роднина или приятел.
Старите дрязги бяха забравени. Как да се караш с някого при положение, че той може да се окаже милионерът?
Искаше им се той да помогне да се асфалтира пътят и да се ремонтира покривът на читалището.
Течаха обсъждания кои редовно играят тото и кои не са дошли пред пункта, а се спотайват някъде. Дали късметлията вече не се бе изнесъл от селото, дали изобщо някога щеше да се върне, ако бе духнал? Може би го беше страх да се похвали, за да не бъде затрупан с молби за помощ?
Хората живееха бедно, затова мечтите им бяха предимно материални. Но се бяха събрали тук, защото събитието бе голямо, не толкова заради евентуалната изгода. Техен съселянин бе забогатял, бе се добрал до щастието, бе станал герой.
Иван Велев също чакаше пред пункта, въпреки че печелившият фиш бе в джоба му. Ако не бе дошъл, другите щяха да го заподозрат. Стараеше се да се държи като другите, да не издава какво му е на душата. Опасяваше се, че ще го познаят по погледа, затова често свеждаше глава, сякаш бе виновен за нещо.
Някой викна:
– Вижте, вижте, шапката на милионера гори!
Иван се засмя на шегата заедно с другите, за да не бие на очи. Беше го страх. За часове животът му се бе обърнал с главата надолу. Не искаше да напуска родното си село, смяташе да си трае и да живее скромно, за да не го хванат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Все права защищены
