Шест милиона
Пред селския тото пункт се бе събрала тълпа. С фиш, пуснат тук миналата седмица, бе спечелен джакпотът от шест милиона лева. За това даже бяха говорили по телевизията. Някой от тристате жители на селото бе станал милионер.
Хората бяха развълнувани. Разговаряха, смееха се, чакаха спечелилият да се похвали. Чудеха се кой е той и какво ще направи с парите. Мнозина се надяваха да намажат нещичко, надяваха се щастливецът да е техен роднина или приятел.
Старите дрязги бяха забравени. Как да се караш с някого при положение, че той може да се окаже милионерът?
Искаше им се той да помогне да се асфалтира пътят и да се ремонтира покривът на читалището.
Течаха обсъждания кои редовно играят тото и кои не са дошли пред пункта, а се спотайват някъде. Дали късметлията вече не се бе изнесъл от селото, дали изобщо някога щеше да се върне, ако бе духнал? Може би го беше страх да се похвали, за да не бъде затрупан с молби за помощ?
Хората живееха бедно, затова мечтите им бяха предимно материални. Но се бяха събрали тук, защото събитието бе голямо, не толкова заради евентуалната изгода. Техен съселянин бе забогатял, бе се добрал до щастието, бе станал герой.
Иван Велев също чакаше пред пункта, въпреки че печелившият фиш бе в джоба му. Ако не бе дошъл, другите щяха да го заподозрат. Стараеше се да се държи като другите, да не издава какво му е на душата. Опасяваше се, че ще го познаят по погледа, затова често свеждаше глава, сякаш бе виновен за нещо.
Някой викна:
– Вижте, вижте, шапката на милионера гори!
Иван се засмя на шегата заедно с другите, за да не бие на очи. Беше го страх. За часове животът му се бе обърнал с главата надолу. Не искаше да напуска родното си село, смяташе да си трае и да живее скромно, за да не го хванат.
© Стефан All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Само на мен ли ми се струва напълно завършен?
-
За съжаление, понякога и това се случва в живота: да търсим нещо, което вече е нищо...
хахаха Андрешко е необятен: по време на пости седят и си похапват блажничко и мазничко, и а някой потропа на портата - тепсията с мръвките веднага изчезва от софрата!
Така и с тотото: "аз ще си взема парите, но другите да не разберат, че съм богат!"
от там и поговорката "покритото мляко котки не го ядат" -
Хареса ми макар наистина да изглежда незавършен,и на Пепи кулминацията ми хареса,някакси направо кулминационна!А продължението ти Пепи направо върхът.
-
представих си как, както нервно мачка фиша в джоба и вика някой "шапкаъа гори..." и той посяга като други към темето, а хартийката се изхлузва от джоба с ръката и пада на земята, изведнъж завалява и всички се дръпват под навеса, фишът вече е размазана кална и мокра ненужна хартийка... Фишът изчезва без никой да разбере как и къде!
с тия 1800 знака не е лесно!
продължение: кой открадна фиша? Иван търси нещо, без да знае, че то вече е нищо! -
Нямаше място за кулминация.
-
незавършен ми изглежда, нищо не се случи, къде е кулминацията?
странник - твоята кулминация е направо кулминационна! -
Така е- Ни да си горе , ни да си долу.Понякога сбъдването пропуква мечтите!
Браво! -
Моят любим разказвач! По някаква странна приумица на съдбата от година и половина работя в тото-пункт... нямаш идея какъв екшън е!
-
абе то си е за страх, да ти река, и аз съм запален тотаджия, но моиге мечти са мънинки, не ща 6 милиона, искам някакви си 20 хиляди да си покрия заемите и кредитите, а 6 милиона - не е за мене това
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
