След годежа дойде бала. После сватбата. Картините минаваха пред очите ѝ, но сякаш нямаше спомен за чувствата си от тогава. Кандидатства същата специалност като Ангел - право. Бяха го решили отдавна. Смятаха като завършат да си направят кантора и да работят заедно. Бяха решили до тогава да нямат деца. Ето, пред очите ѝ минаваха годините, забързани, щастливи и еднакви. Той завърши по-рано и устрои кантората. През лятото тя му помагаше. 
Беше странно, че нямаше нищо определено на което да се спре през тези години. 
Бяха изминали десет години от тогава. 
Беше празника за рождените им дни. Тортата беше голяма и красива. Имаше много приятели и близки. Ангел навършваше тридесет а тя двадесет и осем. Беше много весело. Когато гостите си отидоха и те се прибраха в спалнята той я помоли да седнат за малко.
- Скъпа, от доста време вече мисля по един въпрос и трябва да ти го кажа.
- Мили, и аз мисля по един въпрос и съм сигурна че е същия по който мислиш ти. - тя се усмихна, погали го по ръката, погледна го в очите - мислиш за дете нали?
- Да. - отговори той и я притегли на колената си. - искаш ли да започнем още тази вечер?
Тя се разсмя. Очарова я неговата нетърпеливост.
- Първо трябва да проверя за най-подходящото време, мили. Нали знаеш, че яйцеклетката трябва да е узряла.
- О, да. Добре. Ще чакам твоето решение. 
Той я прегърна крепко и устните му се впиха в нейните. 
За голяма тяхна радост не стана нужда да чакат дълго време за подходящият ден... 
Ето и тази вечер се вряза в спомена ѝ. 
Излезе по рано от кантората без да му казва къде отива. Само се засмя на въпроса му, махна с ръка за довиждане и тръгна.
Имаше мечта за тази вечер и реши да я осъществи. 
Купи спално бельо от розов сатен, а за себе си еротично бельо от бяла дантела. Купи и огромен букет от червени рози. Прибра се у дома. Знаеше, че никой нямаше да е там по това време. Бабата беше отишла на гости а майката и бащата бяха на работа.
Качи се горе в спалнята им и застла леглото. Сложи розите във вази и вазички на различни места из стаята. Накъса листенца и посипа леглото. В този момент си спомни, че Ангел щеше да влезе да се преоблече. Спря се и се замисли. Реши, усмихна се, излезе и заключи спалнята. Когато пристигна в офиса той не я очакваше и се изненада като я видя да влиза.
- Какво има, мила? Защо се върна?
- Искам да излезем тази вечер. Нали нямаш нищо против?
Той я погледна, видя сияещото ѝ лице и се досети. Познаваха се добре.
- Чудесно - засмя се той. - Къде искаш да отидем?
- Където ти решиш.
- Искаш ли да отидем в ресторанчето където ни заведе татко, когато се срещнахме за първи път?
- Ооо, прекрасна идея, любов моя. Благодаря ти, че се сети. Но ще вечеряме без алкохол. 
- Е, дадено - той се засмя и намигна - аз и без това ще шофирам.
Не усетиха как се изтече времето. Вкусната вечеря, разговора с прикрити намеци, шегите и смеха. Беше прекрасно. 
Когато се прибраха всички си бяха легнали и те се качиха направо в спалнята. Тя избърза, отключи вратата и се обърна към него. Той я гледаше очуден защото до сега това не беше се случвало. 
- Мили, затвори очи, моля те и няма да ги отваряш докато не ти кажа.
- Добре - засмя се той и сложи ръка на очите си.
Тя се засмя приглушено, хвана го за ръката, отвори и го придърпа навътре.
- Хайде, сега отвори очите.
Тя се отдръпна и се вгледа в него. Той учуден разгледа спалнята, а очите му светнаха с онази негова малко лукава, малко възхитена светлина, която винаги караше по цялото ѝ тяло да се разлее сладостна тръпка.
Ангел огледа всичко, и бавно се приближи към нея. Хвана лицето ѝ в дланите си, гмурна се в очите ѝ и пое разтрепераните ѝ от желание устни. И всичко се развихри. Ръцете им бързешком се втурнаха да смъкнат дрехите, които точно в този момент сякаш се объркаха. Когато голата ѝ гръд се опря на неговата тя простена и нейният стон се смеси с неговият. 
Спалнята сякаш беше далеч, далеч. Зад вратата, под прозореца стоеше люлеещия стол. Тя побутна Ангел към него. Той я погледна със замъглен от желание поглед, неразбиращ знака ѝ. Кимна леко с глава усмихвайки се закачливо и го поведе нататък без да отлепя устните си от неговите. Стигна до стола и бутна Ангел. Той, загубвайки равновесие, седна и се разсмя с глас.
- Какво си решила, палавнице?
Тя не му отговори. Погледна голото му, прекрасно тяло пълно с желание за нея и внимателно се настани върху него. Усети го с цялото си същество. Всяка част от неговото тяло беше и нейна. Всяка част от нейното тяло беше и негова. Сляха се в едно. Ангел хвана с двете си ръце дупето ѝ, сякаш да усети ритъма му, и я поведе в танца на тяхната прекрасна любов. Музиката беше в душите им. Кратките им стонове на удоволствие и щастие огласяха стаята и се връщаха в тях за да попият в сърцата им разтърсващи като заря небосклона. Загубиха връзка с времето. Не бързаха. Удължаваха пиршеството на телата си. Преследваха мига в който заедно ще стигнат върха. 
Той се вгледа в очите ѝ, пое устните ѝ, а ръцете му леко я повдигнаха за да сложат отново. Стола се залюля и този люлеещ се ритъм ги поведе към края. От него сякаш изригна вулкан който обля утробата ѝ с топлина и красота.
След два месеца разбра, че е бременна!
Не знаеше тогава, че е началото на края!
(без редакция)