2 июн. 2007 г., 00:02

Що си толкоз завистлива бе, колежке?

2.5K 0 22
 

                                  Що си толкоз завистлива бе, колежке?


  Пътувам в трамвая. Стоя си до последната врата и следя зорко да не ме пипне контролата. До мене застава хубав мъж и ме пита: „Извинете, ще слизате ли?" Стрелвам го подозрително: „Няма какво да се интересуваш! Не виждаш ли, че съм с халка, значи съм омъжена!" Оня се сконфузва. Трамваят спира, а аз поглеждам още веднъж зверски нахалника и слизам, щото е мойта спирка.

  Разказвам веднага случката на колежката си, а оная ми вика: „Що си му се сопнала така на човека? Ми той  може да е искал да слиза на същата спирка!" А-а, така значи! Ако беше й се случило на нея, щеше да се скъса да се хвали, как я е свалял, щото е готина. Ама щом е за мене - искал да слиза, нали? Ей, това жените са много злобни същества!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмивки и за теб, Веси!!!
  • благодаря за удоволствието- направо ме разби- съжалявам за израза, но поне е точен- много усмивки
  • Мери, благодаря ти за царицата! Ангар и аз се радвам, че се познаваме! Вили, благодаря ти за пожеланията от сърце! Таня, аз мога и по три пъти на ден да...пиша, но пак моичкият ще трябва да готви, а тъкмо се уча. Стами и на теб благодаря!
  • Хехе..смях...и пак смях,Светле браво за остроумието!!!
  • Действаш като хапче против стрес и лошо настроение Светле!
    Не можеш ли,всеки ден да ни поднасяш по няколко от твоите порции смях.
    Пекрасна си!

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...