2.06.2007 г., 0:02

Що си толкоз завистлива бе, колежке?

2.5K 0 22
 

                                  Що си толкоз завистлива бе, колежке?


  Пътувам в трамвая. Стоя си до последната врата и следя зорко да не ме пипне контролата. До мене застава хубав мъж и ме пита: „Извинете, ще слизате ли?" Стрелвам го подозрително: „Няма какво да се интересуваш! Не виждаш ли, че съм с халка, значи съм омъжена!" Оня се сконфузва. Трамваят спира, а аз поглеждам още веднъж зверски нахалника и слизам, щото е мойта спирка.

  Разказвам веднага случката на колежката си, а оная ми вика: „Що си му се сопнала така на човека? Ми той  може да е искал да слиза на същата спирка!" А-а, така значи! Ако беше й се случило на нея, щеше да се скъса да се хвали, как я е свалял, щото е готина. Ама щом е за мене - искал да слиза, нали? Ей, това жените са много злобни същества!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмивки и за теб, Веси!!!
  • благодаря за удоволствието- направо ме разби- съжалявам за израза, но поне е точен- много усмивки
  • Мери, благодаря ти за царицата! Ангар и аз се радвам, че се познаваме! Вили, благодаря ти за пожеланията от сърце! Таня, аз мога и по три пъти на ден да...пиша, но пак моичкият ще трябва да готви, а тъкмо се уча. Стами и на теб благодаря!
  • Хехе..смях...и пак смях,Светле браво за остроумието!!!
  • Действаш като хапче против стрес и лошо настроение Светле!
    Не можеш ли,всеки ден да ни поднасяш по няколко от твоите порции смях.
    Пекрасна си!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...