Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто нищо не можеш да направиш… Сълзите не помагат… Животът се е изнизал безвъзвратно. Всичко ти изглежда сиво… мрачно... и изведнъж решаваш, че нищо няма смисъл… Докато стигнеш до известното примиренческо и прозаично: „Такъв е животът…” Каква ирония на думите! Да кажеш точно това по повод на смъртта… Тогава си задаваш въпроси. А животът преминава в ново измерение… И остава една следа за поколенията… Щрих…
Той – Животът
Тя – Смъртта
Той. Желан. Предлага:
Изпитания…
Съмнения…
Изкушения…
Но ти му се радваш!
Тя. Нежелана. Предлага:
Неизвестност…
Обреченост…
Вечност… ...