10.05.2020 г., 19:32

Щрих

841 0 0

 

  Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто нищо не можеш да направиш… Сълзите не помагат… Животът се е изнизал безвъзвратно. Всичко ти изглежда сиво… мрачно... и изведнъж решаваш, че нищо няма смисъл… Докато стигнеш до известното примиренческо и прозаично: „Такъв е животът…” Каква ирония на думите! Да кажеш точно това по повод на смъртта… Тогава си задаваш въпроси. А животът преминава в ново измерение… И остава една следа за поколенията… Щрих…

  Той – Животът 
                                                Тя – Смъртта


  Той. Желан. Предлага: 
                       Изпитания…
                       Съмнения…
                       Изкушения…
  Но ти му се радваш!

                                               Тя. Нежелана. Предлага: 
                                                                        Неизвестност…
                                                                        Обреченост…
                                                                        Вечност…
                                               Предизвиква те приживе…

                Тя – не отстъпва на никого…
                Той – единствено ú се опълчва…
                Тя и той – вечно в спор…
                За смисъла и още нещо…

                                                                     © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...